Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Господарят ни очаква Хюрем ханъм тази вечер.
Бяха нагласили Хюрем като видение. Дрехите ѝ отново бяха в люляково, но този път в него се преплитаха пъстри краски, които напомняха за цветна градина. Сплетоха косите ѝ на две плитки, които след това събраха във великолепен кок. Всеки можеше да види в очите ѝ следите от снощния екстаз и жаждата за нови наслади. Цял ден беше хапала устните си, подпухнали от неспирните целувки на Сюлейман, за да им придаде цвят. Целите ѝ рамене, гърдите и слабините ѝ бяха осеяни със следи от любовни ухапвания, но те бяха скрити от погледите на останалите под дрехите. Хюрем обаче с гордост излагаше на показ синката на врата си.
Втората вечер Сюлейман предпочете да я посрещне с великолепна трапеза, поднесена върху огромен бакърен поднос. Щом прекрачи прага и се озова в покоите му, тя понечи да се поклони, както беше прието, но после се отказа. Спомни си думите на падишаха:
— Харесахме те, защото колкото си красива, толкова си и горда. Ти си като стръмните върхове на снежните планини. Те не се кланят и не се прегъват.
Хюрем така и стори — не се поклони, когато видя мъжа си.
Султан Сюлейман стана от мястото си и я посрещна, хващайки я за ръката. Прегърнаха се със страст, сякаш снощи не бяха потушили пламналия огън в телата си и сякаш от хиляда години бяха копнели един за друг. Предала се напълно, Хюрем се отпусна в силните ръце на младия падишах. Устните им се срещнаха, докато тя казваше:
— Моят султан!
След дълга целувка, оставила ги почти без дъх, Сюлейман каза:
— Ако продължаваме така, ми се струва, че тази вечер ще останем гладни.
— На мен ми стига любовта на моя господар.
— Да не би Хюрем да не знае името ми?
Тя погледна падишаха предпазливо в очите.
— Зная го.
— Ами щом е така, кажи го де. Виж, тюрбанът и кафтанът пак са там. Тук няма падишах, господар. Ти и аз. Само двамата сме. Твоето име е Хюрем, а моето?…
— Сулюман.
От смях султан Сюлейман едва не разля виното върху дрехите си.
— И нека Аллах те дари с дълъг живот, нали така? Как го каза?
— Сулюман.
Хюрем знаеше, че не може да произнесе правилно името на падишаха, но как можеше да откаже? Да откаже на владетел, който настояваше да го назове по име. Нима можеше да отвърне:
— Не мога да си изкълча така езика.
Докато тя свеждаше засрамено поглед, падишахът престана да се смее и започна да я имитира:
— Сулюман, Сулюман. И вчера през нощта сякаш долових нещо подобно, но си помислих, че ми се е причуло заради опиянението на страстта.
Думите на падишаха бяха последвани от нов пристъп на смях.
— А аз не се смея на вашите грешки — не му остана длъжна Хюрем. — Толкова много грешки допускате, че…
— Наистина ли? Много ли бъркам?
Хюрем сви устни:
— Ами да, доста.
— Например?
— Например… казваш: „обча аз“.
— Обчам аз… Да. Какво му е грешното?
— Не обчам, а о-би-чам.
— О-би-чам. Оби-чам, така ли?
Щом лицето на Сюлейман леко се смръщи, Хюрем реши да смекчи нещата.
— Султан Сулюман е моят мъж. Султан Сулюман е моят мъж — изчурулика тя.
Младежът отново полетя на крилете на радостта.
— Сулюман обча Хюрем.
Устните им отново се сляха.
До малките часове на нощта иззад вратата на падишаха отекваха гръмки смехове. Сюлейман пи виното си от ръцете на Хюрем. А пък тя вкуси най-редки ястия от ръцете на своя мъж. Доволно се усмихна, докато отпиваше от родоското вино.
Прислужниците, които Хафса султан две вечери поред изпращаше в покоите на владетеля с думите: „Идете и вижте какво става там!“, донесоха на валиде султан вестта, че от деня, в който беше научил за смъртта на принц Махмуд, падишахът за първи път отново се смеел. Бледото лице на възрастната жена грейна. Точно това искаше тя. Тъкмо от такъв свеж полъх имаше нужда синът ѝ. Ако човек намереше разтуха, това му даваше сили, вливаше нов живот в сърцето му. А според нея, ако един всевластен владетел откриеше разтуха, то тя носеше за него силата на цяла армия.