Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Исках да му подаря надеждата за нова среща, макар да знаех, че накрая ще бъда принудена да го разочаровам. Защо да не споделим за кратко една очарователна илюзия? Та нима мечтанията, очакването, надеждата не бяха по-хубави от увереността и яснотата? Нали ми беше споменал за увлечението си по поезията? Коя поезия би могла да бъде по-сърцераздирателна и по-възвишена от тази на чистата, невинна любов?
Увековечих в стихове флирта на „Жълтата пелерина" и с наслада разкрасих случката. Харесваше ми да извъртам възможностите и събитията по свой собствен вкус и се надявах писмата на Фридрих да ми дадат безброй нови импулси.
Само че той беше твърде млад и нетърпелив, за да оцени моето меланхолично и романтично влечение. Следващото му писмо звучеше съвсем различно. Между редовете прозираха самоувереност и мъжкарско предизвикателство. Според него името ми не било нито Габриела, нито Фредерика, ами Елизабет, дръзко твърдеше той и на всичкото отгоре настояваше за отговор и обяснение.
Когато получих това послание чрез Мария, кръвта се качи в главата ми. Как смееше?! Защо беше толкова разпален, лишен от всякаква дипломатичност и предпазливост? И дума не можеше да става да му отговоря и да продължа кореспонденцията. Обгърнах се в мълчание.
И това приключи както всички любови в моя живот. С разочарование, самота и напразни мечти. Жълтата пелерина потъна в раклите ми за дрехи и не бе облечена никога повече.
* * *
– Англия ли? – Франц Йозеф ме изгледа, сякаш току-що му бях съобщила, че възнамерявам да замина за Вътрешна Монголия. – Какво ще търсиш в Англия, Сиси? Мария ти е пуснала тази муха, нали?
И без това посещението на сестра ми беше трън в очите на Франц Йозеф. Нямаше разумна причина, освен може би, че той не харесваше начина, по който тя ми подражаваше. Всъщност това правеха всичките ми баварски сестри, но бившата кралица на Неапол успяваше да създаде най-перфектно впечатление.
Мария приличаше най-много на мен и допълнително подчертаваше този факт със стойката, прическата и дрехите си. Многобройните коварни изненади, които й поднесе животът, не бяха навредили на красотата й и ако имаше истинска разлика между двете ни, то това беше безцеремонният й маниер да казва свободно всичко, което мисли. С това си качество вече на няколко пъти бе хвърлила в смут виенчани и двореца.
– Най-добрият начин да живееш като кралица е да живееш като бивша кралица – засмяно бе изтърсила тя на императора. Чист гаф, въпреки че бяхме в тесен семеен кръг. Не се учудвах, че той се страхува от влиянието на Мария и копнее гостуването й да приключи час по-скоро.
– И така да е, какво от това? – отвърнах аз с провокативен тон. – Или да остана във Виена, където политическите групировки се упражняват за всичко да обвиняват императрицата? Бих им се изсмяла, ако не се ядосвах толкова. За бохемците аз съм злата жена, която не позволява да те коронясат в Прага като крал на Бохемия. За централистите съм причината майка ти вече да не е между живите, а за църквата съм постоянен дразнител, понеже не тичам непрекъснато да се изповядвам. Сигурно ще се намери и партия, която ще ме държи отговорна, ако по време на майското тържествено шествие завали дъжд.
– Сега вече наистина не си справедлива, Сиси – укори ме императорът с най-сухия си чиновнически тон.
– Възможно е, обаче ми дойде до гуша от разправии. Може би докато се върна, ситуацията ще се успокои. Освен това морските бани в Англия определено ще се отразят добре на Валерия. Твърде често боледуваше през изминалата зима. Трябва да стабилизираме здравето й.
Императорът се видя принуден да одобри пътуването, тъй като аз бях глуха за възраженията му. Не възнамерявах обаче да правя държавно посещение с официални срещи, така че за пореден път напуснах Виена с дъщеря си под псевдонима графиня Хоенембс. През Страсбург и Хавър се отправихме към първата ни цел на английска земя – остров Уайт.
Не бях споделила с Франц Йозеф, че Мария ми бе описала възторжено и в най-ярки цветове конния лов с хайка, ловджийските замъци и вълнуващия обичай да се ходи на лов за лисици, типичен за английското кралство. От скоро тя притежаваше ловджийски замък там и ме уверяваше, че нямало да намеря такива идеални възможности за езда дори около „Гьодьольо".
Имаше право. Аз се запалих още след първия лов на лисици в „Бийвър", замъка на херцога на графство Рътланд – както по самия спорт, така и по хората, които го упражняваха. За моя изненада срещнах в Рътланд много стари познайници. Например братята Балтаци, които вече ми бяха гостували в „Гьодьольо" и които притежаваха конезаводи в Англия, Австрия и Унгария. Благодарение на тях веднага се почувствах като у дома си сред безстрашните ездачи и дръзките спортсмени.