Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Коя съм аз според теб? – лекомислено и весело попитах аз.
Отговорът ме изуми.
–Ти си дама от голямото добрутро – дръзко отвърна той. – Господарка с висок ранг. Цялата лъхаш на аристократка, а очите ти издават благородна душа.
Думите му ми се понравиха, макар да си позволяваше твърде много. Ида непрекъснато ми даваше знак, че е време да сложим край на тази авантюра.
– Моля те, не си тръгвай – примоли се той, когато усети намеренията ми. – Така искам да те опозная истински.
– Невъзможно – отсякох. – Пътувам много и никъде не се чувствам у дома.
– Ще дойда при теб, където и да си.
– Ще ти пиша – обещах аз, заразена от лудешкото настроение на тази вечер и с цел да го успокоя. Накарах го да ми даде адреса си. Позволих му да ме придружи до каретата, която Ида вече бе извикала на изхода.
– Обещаваш ли ми, че няма да се върнеш в залата? – попитах го аз, помнейки любопитния поглед на Естерхази. – Искам да се прибера у дома с приятното усещане, че си бил на този бал само и единствено заради мен.
Той ми обеща, целуна ми ръка, а после всичко се случи много бързо. Уплашената Ида се намеси и осуети нахалния му опит да надзърне зад маската ми. Вратичката на каретата се затръшна, едно последно „Адио!" – и аз изскубнах от авантюрата и пръстите, и личността си.
През тропота на колелата долових приглушен звук: моята приятелка, моята дама-четец беше на ръба на нервна криза.
В сподавения ми кикот също имаше нотка на истерия. Какво щеше да стане, ако ме бяха разпознали? Ако Фридрих бе произнесъл на висок глас името ми? Мили Боже, дано да удържи на обещанието си и да не се връща в залата. Дано не доведе това безумие докрай, дано не се опита да ни проследи.
– Да се приберем по заобиколни пътища – уплашено помолих Ида. Тя нареди на кочияша как да ни откара до „Хофбург" по заобиколни пътища през предградията.
Възбуждащото тайно приключение на бала ми помогна да преживея множеството скучни дни след това. Веднъж ми се стори, че разпознах Фридрих, докато бях на разходка в „Пратера". Ала каретата ми отмина твърде бързо, за да зърна нещо повече от лице, поздравяващо почтително.
Всъщност изобщо не възнамерявах да му пиша, но колкото повече мислех, толкова по-примамлива ми се струваше тази идея. Кому щяха да причинят болка тези писма? А какъв балсам бяха те за моето самотно сърце, закопняло за истинска любов!
Пътуване до Мюнхен ми даде възможност да изпратя обещаното писъмце, без тайната полиция на императора да си завира носа в личните ми дела. Намекът за разговора помежду ни ми достави огромно удоволствие.
Може да сте разговаряли с хиляди жени и девойки, да сте вярвали, че се забавлявате, ала душата Ви никога не е срещала сродна душа...
Дръзки думи, на които той отговори моментално, тъй като му позволих да ми пише до поискване в Мюнхен. Засипа ме с въпроси. Искаше да знае къде съм, какво правя, с кого си прекарвам времето и дали ревността му е основателна. Какво очарователно, по младежки разпалено и в същото време невинно писмо! Нямаше как да го оставя без отговор, макар че с Ида се изпокарахме заради него.
– Може да се изтълкува погрешно – предупреди ме тя. – Ами ако този момък някак разбере с кого има честта да води интимна кореспонденция...
– Ще имам грижата да не разбере никога – отхвърлих аргументите й аз. – Доставя ми удоволствие да си измислям несъществуващ живот заради него. Трябва да оставя погрешни следи. Пътувания, различни от реалните, предпочитания, отличаващи се от истинските. Бих могла, например, да спомена, че не понасям кучетата. Всички знаят, че императрицата обича своите кучета повече от всичко.
Скъпата Ида обаче продължи да изпитва панически страх от евентуален скандал. Наложи се да прибягна до помощта на сестра ми Мария в Неапол, за да поддържам контакта с Фридрих. Ако тя изпращаше писмата до него от Англия, за където заминаваше скоро, докато аз в действителност бях във Виена или в Мюнхен, на него нямаше да му хрумне дори, че си кореспондира със самата императрица.
По този начин бяха разменени няколко писъмца, които съчинявах на шега и с лека ръка. В тях се разказваше за членове на семейството и за събития, съществуващи само в моята фантазия. Бях толкова сигурна в себе си, че охотно отговорих дори на въпроса дали е възможно да не се казвам Габриела.
Нима храните антипатия към това красиво име на архангел, попитах го аз и същевременно го помолих да помисли дали не би могъл да прекара почивката си в Англия, за да се видим.