Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Баба! Само думата беше достатъчна, за да се почувствам стара и повехнала, макар външно да запазвах невъзмутимост. По време на посещението на младата майка дори се постарах да демонстрирам необходимото достойнство на новата ми позиция и прилежно изпълнявах всички официални ангажименти. Франц Йозеф ме укори, задето точно тогава отидох при болните от холера, за да вдъхна утеха на тези клетници, ала нямаше как да възрази срещу посещението ми при майката на баварския крал. Горката дама ми се стори малко чудата – май разбрах откъде идваха странностите на братовчеда Лудвиг.
Наистина ли бях вече твърде стара, за да събудя пламенни чувства у някой хубав младеж? Някой като онзи там долу, който, елегантен и самотен, стоеше в периферията на всеобщата суматоха и очевидно нямаше придружителка?
– Мога да го заговоря и да го доведа горе – предложи Ида, след като насочих вниманието й към него. – Това е позволено на редут, нали точно затова всички са с маски. Бихте могли да си побъбрите с него, скъпа Габриела.
– Ами ако е от двореца?
– Ще разбера – обеща ми тя и слезе долу, а аз зачаках резултата от усилията й, изпитвайки странната комбинация от радостно предвкусване и страх. Исках да се харесвам и същевременно се боях от това.
Малко по-късно се появи моят непознат рицар, воден от Ида. Отблизо младостта, силата и очевидната му възхита изглеждаха още по-изкусителни. Погледите ни се срещнаха. Той се стъписа, изчерви се и отговори на въпросите ми с очарователен маниер, задъхано и скромно.
Беше дребен министерски чиновник и не се движеше в първите кръгове на двореца, това ме направи дръзка и лекомислена. Скоро се осмелих да попитам какво е мнението – неговото и на приятелите му, за императорското семейство и по-точно за самата императрица. Какво се говори за нея? Какво мислят за тази високопоставена дама? Никога не бях имала случай да чуя това със собствените си уши, без да ме разпознаят.
Отговорът му беше колкото уважителен, толкова и откровен. Той смяташе своята императрица за красива и прекрасна, но спомена също, че според всеобщото мнение се показвала твърде рядко пред публика. Прекалено много се занимавала със своите коне и кучета и прекарвала твърде малко време в двореца във Виена.
Ядосах се, че чувам старите предразсъдъци от устата на един младеж. Подканих го да отгатне възрастта на дамата в жълта пелерина, до която седи, и той се доближи неприятно до истината, заковавайки на числото трийсет и шест. Наистина ли изглеждах вече толкова стара? Може би щеше да е най-добре да го отпратя незабавно? Какво си мислех, подхващайки този глупав флирт?
Ала за този младеж аз не бях императрицата, на която всички се подчиняват само щом смръщи вежди.
– Ама и ти хич не си любезна – безсрамно разкритикува той „Жълтата пелерина". – Най-напред изпращаш приятелката си да ме довлече тук, а после ме гониш.
Засмях се, макар на Ида да й стана неприятно.
– Искаш да кажеш, че ти дължа нещо?
– Най-малкото едно ръкостискане, както подобава – възпротиви се той на намерението ми да го отпратя.
Направих се, че не виждам протегнатата му ръка, но не настоях да си върви. Напротив, дори му позволих да ме придружи из залите, въпреки че Ида протестира с тревожен шепот.
Чувствах се сигурна подръка с този момък. Междувременно научих, че се казвал Фридрих Лист Пахер фон Тайнбург, макар че явно правехме впечатление като двойка.
Уповавах се на маската и на перуката, докато не срещнах учудения поглед на граф Естерхази. Той ме познаваше добре, нали в крайна сметка бяхме ходили безброй пъти заедно на лов и беше сред най-верните ми обожатели. Колко често се бе впускал в красноречиви славословия, че нямало друга жена в империята, която да се движи грациозно като мен.
Освен това той беше в състояние да разпознае очите ми и зад маската. Нито за миг не се съмнявах, че на драго сърце би заел мястото на Фридрих. Заедно с младия Елмер Батиани и принц Лихтенщайн се числеше към най-упоритите ми обожатели. Като го гледах как върти глава подире ми, бях сигурна, че би извършил всяка глупост, за да реши загадката, която му бяха задали две очи със златисти точици, скрити зад черна дантелена маска.
Бързо дръпнах придружителя си, защото компанията на граф Естерхази определено нямаше да ми достави удоволствието, което намирах в близостта с този открит и рицарски настроен млад чиновник. Той ми напомняше за първата ми възторжена любов: Рихард, напетия млад офицер, за когото бленувах и по когото си бях изплакала очите. Какво ли си мислеше за мен? Предполагаше ли коя се крие под маската?