Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
По-безобидните развлечения по време на посещението ми в Лондон бързо потъваха в забвение. Например собственото ми изображение в Музея на восъчните фигури – то беше бледа шега в сравнение с магията на фамозните английски среди, практикуващи спортна езда. На заден план отидоха и далеч по-тъжните преживявания в голямата болница за душевноболни „Бедлъм"44. Интересувах се много повече от коне, отколкото от най-новите медицински постижения в областта на психическите заболявания.
Докато Франц Йозеф прекарваше по-голямата част от това лято на някакви военни маневри, аз посещавах английските конюшни, водих Валерия на балнеолечение и се опитвах да отклонявам официалните покани на кралица Виктория, доколкото ми беше възможно. Нямах желание да скучая до смърт заедно с нея в резиденцията й в замъка „Озбърн" – в този случай императорът дори беше на едно мнение с мен. Той ми писа обаче, че няма да намери време да дойде за две седмици в Лондон и лично да посети кралицата в Шотландия. Да не ограничавам плановете си и да направя всичко необходимо, за да си почина добре.
Тутакси се възползвах от дадената ми свобода, макар че императорът, настоявайки да си почина, едва ли е имал предвид усилените тренировки по езда. В „Гьодьольо" и във Виена ми даваха уроци такива забележителни майсторки по езда като Елиза Ренц или Емилия Лизет, но способностите ми далеч не бяха достатъчни, за да яздя начело на английския лов на лисици. Следващия път щях да яздя само начело, друг вариант нямаше!
Върнах се във Виена с ловджийски кон и с една прекрасна нова цел. Бях преоткрила спортната си амбиция! Изведнъж се оказа, че часовете на деня не ми стигат. При конен лов из полето във Великобритания се преодоляваха препятствия, много по-високи от тези в „Гьодьольо" или в Бохемия. Това изискваше безупречна стойка на седлото, огромен кураж и още повече сръчност и опит. Стойката и куража ги имах. Що се отнася до сръчността и опита – щях да тренирам, докато ги придобия.
Подобни препятствия можеха да бъдат издигнати на виенския хиподрум във Фройденау, в сърцето на „Пратера". Ала само след няколко дни вече не бях там сама с началника на конюшнята ми. Половината град си убиваше времето да наблюдава как неговата императрица тренира преодоляване на препятствия. Хората се стичаха към хиподрума на тълпи.
Само това да беше, пак щеше да е достатъчно неприятно, но те имаха дързостта да критикуват спортните ми амбиции. Вестникарските статии, слуховете, сплетните и злобните забележки ми оставяха само един изход: „Гьодьольо".
– Не можеш да ме упрекваш, задето пак заминавам за Унгария – защитих се аз от искането на Франц Йозеф да остана във Виена. – Нямам намерение да се правя на палячо пред всички тези хора. Усилията ми са напълно сериозни и след като никой не разбира това, ще тренирам другаде.
– Защо изобщо трябва да умееш да прескачаш подобни препятствия?
Какво да му отговоря? Защото ми харесва? Защото за секунди имам чувството, че съм свободна и мога да летя? Императорът с неговия трезв характер не би разбрал нито един мой аргумент, затова си замълчах.
Както обикновено, накрая той отстъпи и в „Гьодьольо" аз се посветих на задачата, която сама си бях поставила. Исках да им дам да се разберат на всичките ми критици. Щях да бъда не само най-красивата императрица на Европа, но и най-перфектната ездачка на континента. „Царицата на амазонките" – красивото прозвище, с което веднъж ме бе удостоил моят скъп приятел.
Същият, който сега съсредоточаваше чувствата си единствено върху политиката и ме даряваше с приятелство, в което някогашната страст бе отстъпила място на днешните бащински назидания. Исках да избягам от толкова много тъжни мисли и се отървавах от тях само върху гърба на моите коне.
Следващата пролет донесе нов смъртен случай в нашето семейство. Никой не изпита особена болка, защото бившият император Фердинанд, който почина в Прага, без да остави потомство, отдавна бе изчезнал от полезрението на обществеността и на фамилията си. Въпреки това смъртта му донесе прелом в живота ми. Той бе определил Франц Йозеф за единствен наследник на огромното си богатство и това изведнъж сложи край на призивите на моя съпруг към пестеливост. Императорът утрои доходите ми и започна да изпълнява всяко мое желание.
На първо място в списъка ми бяха конете. Така и не преодолях обидата, когато по внушение на ерцхерцогинята след поражението при Кьониггрец съкратиха точно моите конюшни. Същевременно се погрижих за смисленото нарастване на ненадейно увеличените ми доходи. Закупих облигации и акции на държавните железници, на Дунавското параходство и инвестирах в няколко спестовни книжки.