Императрица Сиси

– На монархията – прошепнах ужасено, мъчейки се да проумея какво бях чула току-що. – Значи вашата загриженост се отнася само и единствено до монархията, граф Андраши. Добре е да го знам.

Той избягна погледа ми. Взираше се толкова съсредоточено в покривите на „Гьодьольо", които се провиждаха над върховете на буките по време на тази разходка, че разбрах – мъчеше го крайно неудобство. Колко хубаво. Нека да страда поне малко, след като така щедро ме черпеше с най-горчивото лекарство.

Чаках дълго, преди да се реши да ми отговори:

– Разумно ли е отново и отново да се отварят стари рани, Ваше Височество? Не можем ли да бъдем приятели? Добри приятели, които си имат доверие и са честни един към друг? Това би означавало много за мен.

Протегна ми ръка, настояваща и молеща, фината длан на ездач. Погледът ми се плъзна нагоре, към ъгловатото маджарско лице с мустаци и тъмни къдрави коси. За първи път открих сребристи нишки на слепоочията и в мустака. Тъй атрактивните навремето бръчици в крайчеца на очите и по челото се бяха превърнали в дълбоки бразди. Кога дивият унгарски авантюрист от моите мечти се бе преобразил в този солиден и угрижен господин? Наистина ли се познавахме от толкова много години?

Трогната, но и разтърсена, аз посегнах към ръката му и силно я стиснах. Стори ми се хладна и неочаквано крехка.

– Няма защо да ме молите, приятелю. Аз съм символ и винаги ще бъда. Но понякога и един символ има нужда от усещането за свобода и лекота. Обещавам ви обаче, че ще бъда внимателна. Дори накарах Валерия да ми се закълне, че никога няма да се качи на кон. Разбирам загрижеността ви, но в моя случай тя е прекалена.

Той целуна пръстите ми и ме остави в объркано състояние, нещо средно между възмущение и тревога. Така значи, за него се бях превърнала в символ. Никаква Ержебет, просто – шахматна фигура в политическите кроежи. А също и символ на една любов, която явно не означаваше за него онова, което въпреки всичко означаваше и щеше да означава за мен.

Разговорът остави горчив привкус. Вечерта разгледах най-подробно лицето си в огледалото. И при мен ли се забелязваха следи от стареене? Дали кожата ми бе загубила своята свежест, еластичност и блясък? Дали при разресване Фани намираше по гребена повече мъртви косми отпреди? Дали талията ми започваше да се разширява?

– Струва ми се, че вече ставам на години, Мария – въздъхнах аз при влизането на любимата ми придворна дама; в отговор графиня Фестетикс се изсмя тихо.

– Шегувате се, Ваше Величество. Вие сте по-красива от всякога. Не гледайте в огледалото, а в лицето на императора. Той Ви е толкова предан, че изпитва щастие дори когато само му позволите да докосне ръката Ви.

– Предпочитам огледалото, Мария. То е по-неподкупно. Не смяташ ли, че кожата ми е станала твърде мургава? Трябва да си сложа маска с извара, освен това тази вечер няма да хапна нищо. Най-много чаша прясно мляко...

Започнах още по-усилено да се грижа за красотата си. Това беше наложително, каквото и да казваше Мария. Трябваше само да погледна Валерия, която постепенно се превръщаше в млада дама. Да не говорим за Рудолф, който по направо магически начин привличаше моите придворни дами, независимо от възрастта им.