Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Моментално около мен и графиня Фестетикс се образува тълпа, първоначално уж приятелски настроена, приветстваща ме възторжено. После обаче тези, които стояха отзад, започнаха да се блъскат напред, кръгът се стесняваше все повече и повече, докато лицата започнаха да се размазват пред очите ми и не можех да си поема дъх. В последната минута Мария осъзна опасността, извика за помощ и няколко сърцати мъже ни освободиха от народните обятия.
Шокът от тази случка ми въздейства толкова силно, че тутакси заповядах да стегнат куфарите и избягах в „Гьодьольо". Франц Йозеф се натъжи. Дворецът фучеше от възмущение, господин външният министър се правеше на изумен, а виенските вестници ме наричаха „императрицата, тази странна жена".
Какво очакваха от мен? Да позволя да ме смачкат като жертвен агнец и да танцувам на конците им подобно на глупава панаирджийска марионетка?
ФЕВРУАРИ 1874 – ЕСЕНТА НА 1875 ГОДИНА
„Последвай ме на маскарадните игри...”
– Какво толкова му е лошото, Ида? Никога не съм била на такъв бал, а пък всичко живо се превъзнася колко забавно било. Нима трябва да седя в „Хофбург" и да скучая точно в карнавалния вторник41?
– Нали мразите баловете, Ваше Величество – напомни Ида.
Отхвърлих възражението й с вдигане на рамене, наблюдавайки как Фани прикрепва към главата ми и разресва червеникаво-руса перука.
–Може и този да не ми хареса. Тогава ще си тръгна, но първо искам да си съставя собствено мнение. Станах баба, без нито веднъж да съм била на карнавала в залата на „Музикферайн"42. Това си е направо скандално, не смяташ ли?
Придворната ми дама и фризьорката ми се спогледаха, което не остана незабелязано за мен. И двете се тревожеха за малкото приключение, което смятах да си позволя, докато Франц Йозеф беше на отдавна планираното си държавно посещение в Русия без своята императрица.
– Престанете – прекъснах аз безмълвната размяна на загрижени погледи между моите довереници. – Това са лудешките карнавални дни, цяла Виена е на крак, за да се забавлява. Или съществува забрана императрицата да прави същото, което правят нейните поданици?
– Но ако Ви разпознаят, Ваше Величество...
– Кой ще ме разпознае? Нима приличам на императрицата? Императрицата е с кестенява коса и никога не би отишла на маскенбал с жълта копринена пелерина. Престанете с тези физиономии само защото и на мен ми се иска да се повеселя поне веднъж. Обещавам ви да не свалям маската. Няма нищо страшно, скъпа Ида, стига да не забравяш да ме наричаш Габриела.
Ида подръпна нервно червената си дреха. Спряхме се на името Габриела, за да избегнем и най-малкия риск. Една от камериерките ми, която приличаше на мен по цвят на косата и телосложение, носеше това необичайно за Виена име. По този начин оставяхме фалшива следа за особено любопитните, която водеше към нея, а не към съпругата на императора.
„Хофбург" бе потънал в мълчание, докато се прокрадвахме по коридорите към очакващия ни файтон. Придружителката ми постоянно се озърташе, но тази вечер сякаш бяхме сами в двореца. Никой не ни спря.
– Успокой се най-после – смъмрих аз треперещата Ида, докато скромното возило под наем преминаваше покрай новата опера. – Никой във Виена не очаква да отида доброволно на бал, дори да става въпрос за най-изискания редут43.
Това си беше самата истина, така че клетницата най-сетне се отпусна. Аз излязох права. Никой не ни обърна внимание, когато пристигнахме пред сградата на виенския „Музикферайн" и се запътихме към стълбите за горната галерия, проправяйки си път сред гъмжилото от хора. Ние бяхме просто две маски в тълпа от маскирани. Тук имаше безброй костюми във всички цветове, макар да се брояха на пръсти пелерините, така скъпи и тежки като моята.
Огледах се с любопитство, защитена от черната дантелена маска върху лицето. Харесваше ми да съм анонимна. Съжалявах мъничко, че се бяхме разбрали само да наблюдаваме от галерията цялата суматоха.
Отначало се забавлявах да откривам познати фигури и лица под фантастичните одежди. Тази вечер половината виенски двор се веселеше, без да подозира, заедно със своята императрица. Колкото повече кавалери и дами разпознавах обаче, толкова по-неспокойна ставах. Завиждах им за необременения смях. Защо не можех поне веднъж и аз да потанцувам и пофлиртувам?
Ала с кого? Не биваше да флиртувам нито с граф Естерхази, нито с някой друг от напетите унгарски благородници, които бяха дошли за карнавала във Виена. Клюката щеше да превърне безобидното удоволствие в огромна драма и със скоростта на вятъра да отнесе скандала до императора. Въпреки това копнеех за опасната дрога на възхищението. Откакто Гизела ме бе направила баба през януари, страдах от странна чувствителност.