Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
но майка ви, кралицата, тез дни
ще ни зарадва с нова чудна рожба.
Тогава ще играете със нас,
когато ний ви искаме.
ВТОРА ДАМА
Да, тя
е доста наедряла. Дано Господ
даде й леко раждане.
ХЕРМИОНА
Вий там
какво го учите?… Ела при мене!
Гушни се тука! Искам да ми кажеш
една чудесна приказка!
МАМИЛИЙ
Каква?
Аз мога — весела и мога — тъжна.
ХЕРМИОНА
Не, много весела.
МАМИЛИЙ
За зимно време
подхождат тъжни приказки. Аз зная
една за духове, ужасно страшна!
ХЕРМИОНА
Добре тогава. Разкажи ми нея.
По-близичко ела! Да видим как
ще ме накараш да се разтреперя
със свойта приказка. Ти много страшно
разказваш, знам!
МАМИЛИЙ
Един човек живеел…
ХЕРМИОНА
Не, седнал! Ха така! Сега те слушам.
МАМИЛИЙ
… край гробищата… Ще я казвам тихо,
не искам тез бъбривки да я чуят!
ХЕРМИОНА
Тогава прошепни ми я в ухото!
Започвай, хайде!…
Влизат Леонт, Антигон и Благородници.
ЛЕОНТ
… Със свитата си? И Камило с тях?
БЛАГОРОДНИК
Зад боровете, край брега, ги срещнах.
За пръв път виждам хора тъй да бързат.
Със поглед проследих ги, господарю,
до корабите им.
ЛЕОНТ
А, слава Богу,
че имам проницателност и разум!
Но, ах, да бях ги нямал! Бога славя
за своето проклятие! Когато
във чашата ни се удави паяк
и ний не забележим, преспокойно
от нея пием, без да се усетим
отровени, но ако някой друг
посочи ни гадината във нея,
от гърчове червата си дори
повръщаме. Аз пих от чаша с паяк
и го видях. Камило му е бил
помощник, сводник. Срещу мен и мойта
корона има заговор и всичко,
в което се съмнявах, потвърди се.
Негодникът, преди да го наема,
е вече бил нает. Той моя план
му е разкрил и аз за тях съм станал
предмет на гаври, да, играчка смешна
в ръцете им!… А кой им е отворил
вратите на града?
БЛАГОРОДНИК
Властта, която
и други път Камило е използвал
по ваша заповед.
ЛЕОНТ
Да, зная, зная!
Към Хермиона.
Пуснете принца! Радвам се, че друга
го е откърмила. Макар да носи
печата ми, премного кръв той има
от вашата.
ХЕРМИОНА
Какво е туй? Шега?
ЛЕОНТ
Махнете го! Да си играе с туй,
което е във нея!… Поликсен
те е надул със него!
ХЕРМИОНА
Не е вярно.
И вий ще ми повярвате, кълна се,
макар и да изглеждате обърнат
в противната посока!
ЛЕОНТ
Господа,
разгледайте я, вижте я добре,
и ако сте на път да промълвите:
„Красива е!“, гласът на съвестта
в сърцата ви безмълвно ще прибави:
„За жалост не е честна!“ Да, дръзнете
да я похвалите за външността й —
която, туй е вярно, заслужава
възхвали най-високи — и веднага
онези „Хм!“ или „Е, да!“, с които
си служи клеветата… не, не тя,
а съжалението — клеветата
жигосва и най-чистите, — да, тези
„Е, да!“ и „Хм!“, щом кажете: „красива“,
ще се явят, преди да сте изрекли:
„и честна“. Но човекът, който има
най-много основания да страда
от туй, че то е тъй, ви казва: „Тя е
прелюбодейка!“
ХЕРМИОНА
Ако бе го казал
най-долният негодник, от това