Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
навеки да привържат мойто име
към името на Божия предател;
да се превърне чистата ми слава
във смрад, която, дето ида, тъй
да блъсва най-безчувствената ноздра,
че хората от мене да се дърпат —
не, в страх да бягат! — както от най-злата
зараза, за която до ден-днешен
са чули или чели!
КАМИЛО
Няма полза!
Да призовете поотделно всички
звезди на туй небе със всички техни
въздействия, не ще го отървете
от мисълта му! Колкото морето
възможно е да бъде отклонено
от лунната повеля94, толкоз може
да се поклати с доводи и клетви
постройката на неговата лудост,
която се крепи на убеденост
със доживотен срок!
ПОЛИКСЕН
Но от какво
поникнало е туй?
КАМИЛО
Не знам, но знам,
че по-полезно е да се избегне
поникналото, вместо да се търси
кой как го е посял. Затуй, кралю,
ако дадете вяра на честта ми,
затворена във тази плът, която
в залог ви давам — таз нощ на път!
Аз хората от свитата ви тайно
ще известя за туй и поотделно
през разни порти ще ги изведа
извън града. А колкото до мене,
към вас привързвам своята съдба,
която тук — след туй, което сторих —
ще бъде смърт. Недейте се съмнява!
Кълна се във предците си, че казвам
самата правда, но ако речете
открито да разчиствате въпроса,
ще се отметна и тогава вие
ще бъдете не по-добре от оня,
над чийто врат виси присъда кралска,
скрепена с гневна клетва.
ПОЛИКСЕН
Аз ти вярвам!
Прочетох му сърцето през очите!
Ръка ми дай! Кормчия ми стани
и винаги ще бъдем неразделни!
От два дни мойте кораби ме чакат,
готови за отплаване. Понеже
предметът на таз ревност е безценен,
ще бъде тя огромна; и понеже
тоз, който я изпитва, е могъщ
ще бъде безгранична; а понеже
ще мисли, че погаврил се е с него
приятелят му пръв, то мъст ще търси
безжалостна! Страхът ме помрачава!
Дано туй бързо тръгване помогне
на мен и на кралицата, виновна
за неговата обич, но невинна
в съмненията му! Върви, Камило!
Ще те почитам като втор баща,
измъкнеш ли живота ми оттука!
КАМИЛО
Ключовете на всички градски порти
са в моя власт. Аз моля ваша светлост
да не пропуска миг! След мен, веднага!
Излизат.
Второ действие
Първа сцена
Сицилия. В двореца на Леонт.
Влизат Хермиона, Мамилий и Придворни дами.
ХЕРМИОНА
Вземете го за малко! Много луд е —
не се търпи!
ПЪРВА ДАМА
Елате, сладки принце!
Какво да си измислим за игра?
МАМИЛИЙ
Не искам с вас.
ПЪРВА ДАМА
Защо, мой сладки принце?
МАМИЛИЙ
Защото ме целувате и с мене
говорите, като че ли съм малък!…
Вас повече обичам.
ВТОРА ДАМА
А защо?
МАМИЛИЙ
Така. Във всеки случай не защото
по-черни са ви веждите, макар че
на някои жени по-черни вежди
стоят добре, ако са начертани
със тъничко перо и в полукръг.
ВТОРА ДАМА
Отде сте го научили това?
МАМИЛИЙ
От женските лица… А ваште вежди
естествено какви са?
ПЪРВА ДАМА
Сини, принце.
МАМИЛИЙ
Шегувате се. Зная една дама
със синкав нос, но веждите й имат
съвсем друг цвят.
ПЪРВА ДАМА
Поглезвате се, принце,
94
„…колкото морето… от лунната повеля…“ — става дума за луната, с която са свързани морските приливи и отливи и изобщо „влагите“.