Фурията на принцепса

Тави можеше само да се възхищава на силата и ефективността на шуаранската отбрана срещу вордите — враг толкова многоброен, че той дори не можеше да ги преброи, въпреки ясния ден и многото часове за броене. Преди няколко часа му се струваше, че наблюдава движение на вълни в морето, а не вражеска армия в настъпление. Шуаранците демонстративно задържаха този прилив и всяка нова вълна се разбиваше в гранита на тяхната решителност.

Тави трепна. Това не беше приятно сравнение: скалата ще устои известно време, но морето в крайна сметка ще я отнесе. Последната победа винаги е на морето.

Максимус се приближи — звукът на стъпките му по каменния покрив беше характерен. Тави се обърна и видя сянката на Макс да се събира в краката му. Обяд.

— Два дни. Трябваше да се върне още снощи — тихо каза Макс. — Или поне да даде някакъв знак или вест.

— Засега още няма причина за безпокойство — спокойно каза Тави. — Може там да е имало забавяне или нещо, което да изисква неговата помощ. Или може би чакат настъпването на мрака, преди да организират бягството.

— Тогава той щеше да намери укритие в полезрението ни и да изпрати съобщение с помощта на фурии — не се съгласи Макс.

В сърцето си Тави започваше да мисли по същия начин, но нямаше смисъл да увеличава още повече загрижеността на Максимус за брат му, като се съгласи с него. Освен това не беше като да имат други варианти, освен да си пробиват път с бой от Шуар. А това не можеше да свърши добре, просто щеше да е въпрос на време. Численото превъзходство беше прекалено голямо.

— Бъди търпелив, Макс — каза Тави. — Разбирам, че ти е трудно, когато няма какво да смачкаш или кого да съблазниш, но бих го приел за услуга.

Макс се усмихна и постави единия си ботуш в защитения с броня гръб, имитирайки слаб тласък.

— Искате ли урок по летене, ваше височество? Въпреки че, честно казано, трябва да ви предупредя, че след него едва ли ще може да се наречете така.

Тави се обърна и се ухили на приятеля си. Макс се настани до него на ръба на покрива и погледна към битката.

— Те не могат да спечелят — каза той тихо.

— Знам — отговори Тави. — Те също го знаят. Много от тях няма да си го признаят, но знаят.

— Вордът няма да спре дотук — каза Макс. — Нали така?

— Няма — каза Тави. — В Алера имахме достатъчно късмет и решителност да ги разбием, докато бяха още слаби. Ние се утвърдихме като основна заплаха за тях. Затова те дойдоха тук, където ще имат повече възможности за разпространение и възпроизвеждане. Но няма да допуснат една и съща грешка два пъти.

— Кървави врани — въздъхна Макс. — Знаех, че ще кажеш нещо подобно.

Той посочи с брадичка към безчетните сили на ворда.

— Не можем да спрем това. Дори да призовем всички легиони на Алера и всеки призовател.