Грешката на президента

Старицата, цялата в черно, седеше в креслото с чашка черно кафе в ръцете.

— Пийте — каза тя на седналия пред нея, — а после ще ви погледам на кафе. Много познавам. Всичко, което кажа, се сбъдва.

Тя помълча и отпи малка глътка. Сбръчканото й лице беше старо, дори древно, слабите ръце, държащи чашката, бяха покрити с жълта пергаментова кожа. Но очите й бяха живи и се взираха с интерес в света.

— Когато се омъжвах за пръв път — продължи тя с мек, леко съскащ акцент, — веднага казах, че няма да излезе нищо добро от тази сватба. Но женихът се смееше, не вярваше. Уговори ме. И по време на венчавката, когато стоях със свещта в ръце, ми пламна булото. Пламна и изгоря. Лош знак. И наистина минаха няколко месеца. Мъжът ми имаше голяма къща в Сухуми точно на крайбрежната улица. Веднъж взе файтон, излезе извън града право на брега и както си беше в скъпия костюм, се хвърли в морето, та се удави. Хората му наговорили за мен всякакви глупости и той взел, че повярвал. — Тя се обърна към Татяна. — Така и ти, чедо, не ти трябваше да се жениш за тоя човек. Е, какво, доизпихте ли го? Сега обърнете чашките ето така на чинийките. Покажи ми твоята!

Татяна подаде на баба си своята чашка, по дъното на която причудливо се беше разляла утайката.

— Ох, Таня, трудно ти е, облаците край теб съвсем са се сгъстили. А дали ще се измъкнеш… — Бабата помълча, разглеждайки плетениците на кафето, — не знам, и да, и не май. Тъмна ти е съдбата, погубила си един човек и другия ще погубиш, а може и още някой.

— Ама че гадаене! — усмихна се Татяна. — Че аз това и сама си го зная. Нищо ново не ми каза, бабче.

— Не искам да те лъжа — отвърна бабата. — Търсят те и ще те намерят тези, дето те търсят. А после те чака път, но е много мътен нещо.

— Ох, бабче, по-добре да не ми беше казвала! — Таня стана и като взе от ръцете на баба си чашката, я пъхна под струята на умивалника, докато изми предателската кафеена утайка.

— А мен какво ме чака? — попита третият от присъстващите.

Баба Ставрула взе от ръцете му чашката и дълго се вглеждаше в съдържанието й, като клатеше глава:

— Теб, момче, също те търсят.

— Ама ти все едно и също! — раздразнено я прекъсна Татяна.

— И ще те намерят… а после… — Тя тежко въздъхна. — Пази се, момче!

— Благодаря — каза младежът. — В Армения също гледат на кафе.

В кухнята влезе пълна черноока жена:

— Хайде, бабо, трябва да подишате чист въздух. Отворих вратата на балкона.

— Старост-нерадост — проговори старицата, докато тежко се надигаше от мястото си.

Когато младите хора останаха сами, се възцари мълчание. После младежът попита:

— Вие внучка ли сте на баба Ставрула, или правнучка?

— Внучка — разсеяно отвърна Татяна, потънала в мислите си. — Аз съм късно дете.