Грешката на президента

— Сега ще повикам жена си — каза старецът. — Заедно ще ни е по-лесно да отговаряме. Така се вълнуваме за Таня. Тя ни е едничка.

„Нима все пак е баща й?“ — учуди се Турецки.

Старецът излезе и след няколко минути се върна заедно с една жена, която Турецки в никакъв случай не можеше да нарече бабичка. Тя беше възрастна, но много добре запазена. Истинска севернячка — сиви очи и много красиво лице с тънки черти, съвсем не приличаше на своя мъж средиземноморец. Поразително, но Таня едновременно приличаше и на двамата си родители. От майка си бе наследила аристократичните черти на лицето, гордо изправената глава и гъстата коса, а от баща си — черните издължени очи, смуглата матовост на кожата и някакъв източен колорит. Тя беше значително по-красива от всеки от тях. Те бяха обикновени хора, а тя — красавица. Но дали това е щастие? Турецки си помисли, че и неговата дъщеря расте. Дали той би искал да порасне тя такава знойна красавица като Татяна? Май че не. По-добре да си бъде обикновено хубаво момиче.

— Кажете — след кратко мълчание попита Турецки, — беше ли щастлива Татяна с мъжа си?

Родителите се спогледаха. После, сякаш се посъвещаваха без думи, заговори майката:

— Мисля, че Таня беше доволна от този брак. Не бих казала много щастлива, но доволна. Леонид я обичаше, той беше много порядъчен човек. Ние сме потресени от гибелта му, а и за Таня това, разбира се, беше голям удар. Бедното момиче!

— Но той е имал и друго семейство — напомни Турецки.

— Браковете се разпадат — разпери ръце майката, — случва се навсякъде. По времето, когато Леонид срещна Таня, неговият брак съществуваше само на книга. Освен това той постъпи с жена си и сина си доста благородно според мен. Обезпечи ги до края на дните им. Съгласете се, че при разводите невинаги става така.

Турецки разбра, че тук е попаднал в една цитадела на защитниците на Татяна, които ще отстояват правотата й до последна капка кръв. Разбира се, за нейните връзки, а още повече за изневерите й едва ли ще може да получи някаква информация дори при условие че все пак нещо им е известно. Тези хора, разбира се, бяха я носили на ръце още от детството й. Още повече че за бащата тя явно е била късно дете, а към такива мъжете се привързват повече. На колко ли години е бил, когато тя се е родила, съобразяваше Турецки. На петдесет примерно или някъде там. По принцип нищо особено. А жена му е по-млада с двайсетина години, което също не е чак толкова удивително.

„Интересно, дали те са били доволни от този брак?“ — запита се Турецки, докато разглеждаше стария Христофориди и неговата жена.

— А вие доволни ли бяхте, когато Татяна се омъжи за Леонид Бурмеев?

Родителите отговориха веднага, по-точно почти веднага. Но имаше момент на объркване. Те се спогледаха. След това заговори бащата. Той някак се изпъна целият и като гледаше право в Турецки, каза: