Дясната ръка на Бога

Хауфутът намести туловището си.

— Лийт, на твое място аз бих се тревожил за Рушителя. Очакваме го да придружава армията си. В ръката си ти носиш единственото оръжие, което може да го нарани. Не се ли страхуваш, че цялото това пътуване отвежда към сблъсък между теб и Неумиращия?

— Хауфуте! — просъска Индретт. — Съгласихме се да не споменаваме тревогите ти!

— Така е. Но искаме от Лийт да се заеме с отговорностите си. Ние също трябва да се нагърбим със своите. Не можем да го оставяме да разрешава загадката сам.

Благодаря ти, хауфуте. Лийт не очакваше да се изправи лице в лице с Рушителя — несъмнено брудуонският предводител си имаше по-важни хора, с които да се занимава. Важното беше, че селският предводител е разкъсал досегашната тенденция, изричайки първите думи на застъпване.

— Научих някои неща за Стрелата — уверено каза Лийт. — Тя реагира на емоциите ми, макар да не съм сигурен с какво може да ни помогне това. Приемам всякакви съвети. — Нека те се замислят. — С нея мога да лекувам. Не съм се опитвал да я използвам като оръжие.

Притеснявам се, че ще причиня щети, които не желая.

— Трябва да си намериш подходящо място и да се упражняваш — предложи Фарр.

— Как да се упражнява? — тихо попита Маендрага. — Ще набираме доброволци, които да бъдат убити от Джугом Арк?

— А ти какво предлагаш, магьоснико? — Винкулчанинът се приведе към пазителя, като че по-голямата близост щеше да означава по-голяма вероятност за отговор.

— Защо просто не й се доверим? — Беладона се изправи и с елегантната си походка се приближи до Лийт, в чиято ръка блестеше Джугом Арк. — От думите ви излиза, че Лийт насочва Стрелата чрез волята си. От това, което съм видяла, реалността е далеч по-сложна. Понякога Стрелата отразява чувствата на Лийт, но друг път насочва действията му. Как иначе бихме могли да обясним начина, по който Лийт отблъсна нечистия огън на Деорк?

За момент Лийт обмисляше да каже на Компанията за гласа, който чуваше. Стрелата разговаря с мен, но иначе нищо ми няма. Не съм си изгубил ума, честно. Вече можеше да си представи реакцията им. Той им казва за гласа, а те единодушно решават, че е побъркан, и го принуждават да остави Стрелата. И Лийт се подчинява, отстъпвайки делото на друг, по-достоен.

Не, вече беше направил избора си. Два пъти бе повдигал Стрелата — веднъж в Джорам, а после при съгласието си да поведе Компанията. Не можеше да избяга. Сега той беше техен предводител — време беше да ги поведе. Иронично, първото му дело като водач бе да изслуша как следовниците му го корят.

Следващият час му се стори цяла вечност. През цялото това време бе наставляван от Кърр и — по-меко, но пак обидно — от хауфута, чието оттегляне в Уитвества изглежда беше забравено. Баща му повдигна въпроса за Хал, докато майка му кимаше. Отново никой не спомена за трудностите на Манум със собствения му баща, Модал. Всичко беше толкова несправедливо.