Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Би трябвало да бъде свикано заседание на съвета, за да определи начина на действие, но мъчнотията бе, че двамата със сигурност щяха да чуят всяка дума от носещите се из тунелите крясъци. И тъй, Ят и хората му следяха. Особено зловещата му сянка Сесин.
По пътя си към центъра на мината Хо почеса по ръцете и краката си люспиците изсъхнала кожа, която така тормозеше всички обитатели на Пъкъла. При всяко положение си имаха повече от достатъчно неща да ги занимават. Ето, въпросът какво да се прави с Ифин. Точно преди две седмици господинът си върви из един тунел, когато среща Сулп’Ул, човек, до когото е работил кротко почти десет години. Тогава Ифин внезапно се пресяга и втъква заострена пръчка в гърлото на Сулп’Ул. Сулп умира, задавен в собствената си кръв. Ние затваряме Ифин в зарешетена пещера и го разпитваме. Излиза, че било семейна вендета от старите погранични войни между Коун и Итко Кан отпреди Империята. А Ифин дори не бе достатъчно възрастен, за да помни онова време!
С надеждата да си почеше глезена Хо трябваше да поклати глава. Беше смятал, че всички стари съперничества и омрази са изчезнали като джагътите. Но сега, при слуховете за отделяне на народи от Империята — Кюон, Дал Хон, Грис, като с всяка седмица списъкът май нарастваше — старите, отдавна задрямали ненависти и съперничества вирваха нос и душеха вятъра. Всичките стари гноясали обиди, които единствено ботушът на императора бе успял да стъпче. Хо можеше само да се бои от бъдещето, ако континентът се върнеше към старите си разрушителни традиции на непостоянни съюзи и несекваща борба за господство.
При голямата каверна на мината той забеляза как новопристигналите мълчаливо гледат към кръга от синьо небе над главите си. Или така изглеждаше на случайния наблюдател — на Хо повече му приличаше, че проучват ронещия се диатомит на стените в търсене на път нагоре. Той изникна зад тях.
— Тези стени няма да издържат тежестта на човек.
Оня, който се нарече Печалния, бавно извърна глава и изгледа Хо дълго и сурово.
— Така изглежда.
— На ваше място не бих си губил времето в опити да скалъпвам някакъв план за бягство. Опитите за бягство водят само до наказателни мерки срещу останалите от нас.
Почерпката се обърна изцяло.
— Предупреждаваш ни? Ще ни предадеш?
Напанецът — Печалния — за малко постави ръка върху ръката на Почерпката, който се облегна назад. Следователно не бяха равнопоставени. Печалния — ама че смешно име! — явно бе с по-висок ранг от спътника си. Хо поклати глава.
— Не. Ще забележите, че няма на кого да ви предам. Просто ви умолявам да опитате да имате предвид добруването на всички тук.
Широка потайна усмивка разтвори устните на Печалния и той кимна на Хо в знак на съгласие.
— Хубава мисъл. Ще опитаме да направим точно така.
Той потупа спътника си по ръката, двамата тръгнаха и оставиха Хо да ги гледа как си отиват и да се пита какво ли е имал предвид човекът с това — ако въобще е имал нещо предвид.
Хо се обърна и се натъкна право на слабата, но натрапчива фигура на Сесин. Мургавият жител на Седемте града го изгледа кръвнишки.
— Какво каза той? — запита Сесин на талийски с неясен акцент.
— Нищо важно.
Хо се почеса по главата. Богове, та той отговаряше на другия, все едно оня е официален инквизитор.
— Слушай, ти цял ден това ли правиш? Просто вървиш подире им? Те не те ли подозират?
Мръщенето премина в подигравка:
— Къде ще отидат?
Чудесно. Тук човекът имаше право. Следователно те знаят, той знае и те знаят, че той знае.
— Ят прецени така. Открият ли нещо, ще ги убием.
Ят е преценил така, нали? Е, трябваше да поговори с него по въпроса. Що се отнася до убиването на тия двамата, нещо казваше на Хо, че то може да се окаже много трудно.