![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Взе най-дебелото си наметало и излезе от палатката. Излезе от курвенския лагер, долепен до едната страна на най-външните траншеи на Легиона, и тръгна покрай насипа. Напред мъждукаха смътните светлини на Нерет Сор, а отвъд тях бе високият хълм на крепостта на Урусандер.
Мъжете умееха да запълнят времето ѝ, изглежда. Той я беше издирил, за да я превърне в своя ръка на правосъдието. Беше му отказала в лицето и в отговор на това беше отнел сам живота си. Спомни си триумфа в очите му в последния момент, при дара, който му поднесе собственият му нож. Имаше нещо в онези млади очи, което я беше пленило.
„Какво видя той, чудя се? Какъв път се отвори пред него? Внезапен изход, спасение от цялото изтезание? Или беше просто користният акт на едно себично дете, искащо по някакъв начин да накаже жената, стояща пред него… просто прехвърляне на вината, както ще направят всички страхливци.
Е, в това се провали. Горкият подведен глупак.“
Но имаше някаква ирония, реши тя, в това, че сега навлизаше в Нерет Сор, на път към тъмната цитадела, надвиснала над него.
„Скъпи татко. Нося ти вест за скрити храмове, където войниците ти изповядват престъпленията си. Заставам пред теб, една толкова използвана жрица, понесла в себе си жалния вик на един войник за опрощение… е, няколкостотин войници и няколко хиляди жални вика. Те са изгубили своите вери, разбираш ли. Всички вери, освен наемането на плътта ми, облекчаващо всички ни с уверението, че платен с пари, поне един вид вяра остава сигурен.
Така властта на сделката печели срещу всички други власти. Кажи на Върховната жрица да се вслуша. Да подканя изповеди с шепа монети, да се погрижи вярващите да разберат как се прави тази сделка. Те много бързо ще схванат идеята и всеки храм ще се отрупа със злато.
Но ѝ кажи също да не прави нищо с такива изповеди. Да изрича подобаващите думи за опрощение, ако трябва, но да не налага сурово правосъдие или подобаващо възмездие. Мъртвите грешници вече не са щедри, в края на краищата, и вече не са склонни да наемат за малко облекчението на гузната си съвест. Разбери го от курва, скъпа Синтара, въпросът е в наемането, не в купуването.“
Крачеше през града. Скреж покриваше разкаляната земя, стените на сградите. Горе — звездите, вечно на мястото си, вечно мълчаливи, вечно гледащи. Беше започнала да цени отчуждеността им. „Курва като богиня и богиня като курва. Ох, колко объркан е култът ти, нали? Все едно. Всичко се оправя накрая — видях го в очите на този войник.“
Имало беше ковачница под хълма на цитаделата, но собственикът ѝ беше умрял. Къщата, навесите и пристройките бяха съборени, заедно с къщите от двете ѝ страни, за да се отвори място за новия Храм на Светлината. Хун Раал го досмеша, щом си помисли за изпепелената земя, чакаща основните камъни, купищата пепел, сгур и въглени; натрошените тухли и пълните с пясък капки вода, станали твърди и чупливи като стъкло.
Малцина разбираха многобройните изражения на святото, които изпълваха света. Малцина имаха нужния ум, за да ги видят. Куралд Галайн, в края на краищата, беше роден от огньове, от ковачници и просторни гори гориво, чакащи зноя и дима на ковашкия труд. Ями в земята, жили руда, потоци от пот и капеща кръв, напрегнатите усилия на толкова много мъже и жени да направят от живота нещо по-добро, ако не за себе си, то за децата си.
Тъй че беше уместно да се издигне храм върху толкова свят терен. Не че Синтара щеше изобщо да проумее това. Беше се отдала, той вече го разбираше, на стесняване на святото, застрашително обкръжено от диво, хаотично разпространяване на профанното. След като всички такива потенциални заплахи бъдеха премахнати — осквернени всъщност, — е, тогава можеше да държи в прегръдката си всичко, което бе свято.
Религията, бе решил Хун Раал, беше бракът на святост с долно користолюбие, самоопределено и съзнателно ограничено, за да премахне естественото почитане — почитане, разположено извън храмовите стени, извън правилата и забраните. Извън — по-важното — самопровъзгласената власт на каквото духовенство е възникнало, за да управлява, с алчни ръце, светостта на нещата. „И да забогатява междувременно.“
Е, той разбираше Върховната жрица Синтара. Не беше трудно. Разбираше дори Отрицателите и заплахата, която представляваха те с откритата си вяра — с начина, по който правеха всички неща в живота си святи, от издялването на прът за шатра до пеенето и танцуването под светлината на пълни луни. Дори храмовете на шейките виждаха в тези обитаващи лесовете диваци заплаха за привилегиите, за които претендираха монасите и монахините. Което беше нелепо, като си помисли човек, понеже тези диваци от горите бяха всъщност паството на шейките, техните благословени деца.