Гаснещ зрак [bg]

Истината, която в по-добри времена щастливо се пренебрегваше, беше, че мечът винаги реже в двете посоки. Храбра защита, брутална атака, всичко се свеждаше до стойката на онзи, който го държи, от избраната посока на удара. Спасеният можеше да стане жертва за миг.

Идеята не ѝ харесваше: това, че тя също беше опасна, непредсказуема с оръжието на колана, винаги готово да бъде извадено от ножницата. Но светът налагаше своите изисквания и тя трябваше да им отговори.

Стигна до масата, вгледа се в очите на капитан Серап и видя хладния, бляскав поглед в тях. Седна срещу нея, с гръб към залата.

— Капитане. Съжалявам за загубите ви.

— Всички бяхме там — каза Серап. — Забрави ли? Излязохме да посрещнем Калат Хустаин. Ти избра да яздиш до Кагамандра за по-голямата част от онова пътуване, както си спомням. Щастлива да можеш да пофлиртуваш с един обещан мъж.

Шаренас кимна.

— Докато вие и сестрите ви се кикотехте и шепнехте, толкова доволни от новите си звания. Лейтенанти, доколкото помня. Още непуснали кръв офицери, струпани под мокрото крило на Хун Раал.

Серап я изгледа, кривнала глава, след което се усмихна тъжно.

— Бяхме млади тогава. Светът изглеждаше свеж. Жив и пълен с възможности.

— О, той беше съвсем щастлив, че ни води, нали? — Шаренас се сепна, когато някой се приближи — момче, сигурно синът на кръчмаря — и сложи халба пред нея.

— Още ли гледаш на него с възхищение, Серап? На братовчеда Хун Раал. Убиец и отровител. Събрал е всякаква възможна измяна в един възел, нали.

Серап поклати глава и сви рамене.

— Може да изглежда непохватно от негова страна, Шаренас. Но не е. Всяко престъпление, което извършва, гарантира, че Урусандер остава неопетнен. Моят братовчед не се крие, нали? Избира да носи своята виновност и знае, че може да понесе ужасното ѝ бреме. Всъщност това си е фамилна черта.

— Хм. Чудила се бях за това. За привидната непохватност, тоест. Лесно би било да се обясни с естествената нехайност на пияницата, с немарливата разпуснатост. И все пак, Серап… касапницата на сватбеното празненство?

Серап махна с ръка и се намръщи.

— Не и Хуст? Изненадваш ме. А може би не, след като благородната кръв вие най-силно, когато е пожертван животът на родственици. Обикновените войници, макар и носещи обладани от демон оръжия, са без значение… е, може би да се помърмори малко, ако не друго — заради глупостта на деянието.

Шаренас се усмихна.

— Винаги съм ценила изключително острия ти ум. Така е, значи? Подкрепяш Хун Раал.

— Кръвното родство, Шаренас. Но трябва да разбереш едно. В много отношения все още гледам с очите на невинния. Ще се грижа за своите войници. Ако е необходимо, ще дам живота си за тях.

— Храбри думи — отвърна Шаренас и кимна. — Любопитна съм. Вярваш ли, че Хун Раал би направил същото?

Нещо в очите на Серап трепна и тя извърна поглед.

— Докладва ли на командира?

— Говорих с Урусандер, да.

— Той остава ли… незаинтересован?