Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 384
Перейти на страницу:

Зоя обаче не бе приключила.

— Именно по тази причина бих желала да говоря с Вас, другарю — обърна се тя към Григорий. — Ние, физиците, четем всички издавани на Запад научни списания — те лекомислено предоставят резултатите си на всички. Напоследък разбрахме, че отбелязват тревожни успехи в проучването на физиката на атома. Съветската наука е в опасност от изоставане. Питам се дали другарят Сталин е наясно с това. Стаята утихна. И най-слабият намек за критика по адрес на Сталин бе опасен. — Той е наясно с повечето неща — отвърна й събеседникът й. — Разбира се — автоматично му отвърна Зоя. — Но може би настъпват моменти, в които верни на партията другари като Вас трябва да насочат вниманието му към някой важен въпрос.

— Да, така е.

Иля отново започна:

— Другарят Сталин несъмнено знае, че науката трябва да е свързана с марксистко-ленинската идеология. Володя разчете съпротивата в погледа на Зоя, но тя сведе очи и скромно произнесе: — Извън съмнение е, че е прав. Ние, учените, ще удвоим усилията си. Това бяха безсмислици и всеки в стаята бе наясно, но никой нямаше да го произнесе на глас. Приличието трябваше да се съблюдава. — Така е — съгласи се Григорий. — И все пак, ще повдигна въпроса следващия път, когато ще мога да говоря с другаря генерален секретар на партията. Може би той ще поиска да се занимае е проблема по-сериозно. — Надявам се — продължи Зоя. — Ние искаме да изпреварим Запада. — А какво правиш след работа, Зоя? — развеселено я попита Григорий. — Имаш ли приятел, или може би годеник?

Аня се възмути.

— Татко! Това не е твоя работа!

Зоя въобще не се засегна:

— Нямам годеник или приятел.

— Точно като сина ми Владимир. И той е така. На двадесет и три, добре образован, висок и хубав — и не е сгоден.

Володя се сгърчи от неприкрития намек.

— Трудно ми е да го повярвам — отвърна Зоя. Володя забеляза закачливия блясък в погледа й.

Катерина постави ръка на рамото на мъжа си.

— Достатъчно. Спри да притесняваш горкото момиче. Звънецът се обади.

Сега пък кой? — обади се Григорий.

Този път нямам никаква представа кой може да е — обади се Катерина и излезе от кухнята.

Върна се е началника на Володя, Лемитов.

Направо смаян, той скочи на крака.

— Добър вечер, другарю майор. Това е баща ми,

Григорий Пешков. Татко, да ти представя майор Лемитов.

Майор Лемитов стегнато отдаде чест.

Григорий започна:

— Свободно. Седнете и хапнете. Да не би синът ми да е направил нещо нередно? Точно същата мисъл накара ръцете на Володя да затреперят. — Не. Точно обратното. Но… бих желал да поговоря насаме с Вас и с него. Володя се поотпусна. Може би нямаше неприятности. — Е, ние приключваме с вечерята — отговори баща му. — Заповядайте в кабинета ми.

Лемитов погледна Иля.

— Вие от НКВД ли сте?

— Да и се гордея с това. Позволете да се представя — Дворкин. — О, Вие сте човекът, който е опитал да арестува Володя днес следобед. — Рекох си, че се държи като шпионин. Оказах се прав, нали? — Трябва да се научите да арестувате чуждите шпиони, а не нашите — отговори Лемитов. Володя се усмихна. Вече за втори път слагаха Дворкин на мястото му. Володя, Григорий и Лемитов отидоха в кабинета от другата страна на антрето. Помещението беше малко и скромно обзаведено. Григорий се разположи в единственото кресло, Лемитов седна до малка масичка, а Володя затвори вратата и остана прав. Лемитов го попита: — Знае ли баща Ви за днешното съобщение от Берлин?

— Не, другарю.

— По-добре му кажете.

Володя разказа за шпионите в Испания. Баща му остана доволен. — Отлична работа! Разбира се, това може и да е дезинформация, но се съмнявам. На нацистите им липсва въображение. На нас обаче — не. Можем да арестуваме шпионите и да използваме техните предаватели, за да пращаме подвеждащи съобщения на десните бунтовници. Това не беше хрумвало на Володя. „Татко може и да се прави на прост пред Зоя“, рече си той, „но все още умът му сече, когато става въпрос за разузнавателна работа“.

— Точно така — обади се Лемитов.

— Твоят приятел от училище, Вернер, е смелчага — каза Григорий на сина си, а после попита Лемитов: — Как смятате да постъпите? — Ще ни трябват кадърни разузнавачи в Испания, за да проучим тези немци. Надали ще е трудно. Ако наистина са шпиони ще има доказателства: кодове, радиопредаватели и прочие.

След кратко колебание той додаде:

— Дойдох тук с предложението да изпратим Вашия.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)