![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Той самият бе поискал да му дадат командването на един легион, но това желание моментално доведе до възраженията на привържениците на Сула и те гласуваха против назначението му още в мига, когато името му се появи в сенатските списъци. Бореха се, за да опазят кариерите си за сметка на града, и това беше мръсна игра, поне по отношение на Помпей, но те го бяха вкарали насила в нея. Много добре разбираше, че ако събере „доброволци“, финансирани от Крас, ще го обявят за враг на републиката още преди да се е качил на корабите си. С всеки изминал ден положението ставаше все по-напечено, докладите разкриваха пълната липса на какъвто и да било напредък. Дори още не бяха сформирали ядрото на армията.
В градината поне беше прохладно, макар че ветрецът не успяваше да охлади гнева му. Как бе възможно такива псета да го хапят по петите в сената! Сърдити палета без никакво въображение и без чувство за величие. Някакви дюкянджии да управляват Рим!
Вървеше бавно из градината, потънал в мисли. Усещаше как напрежението от деня постепенно се разсейва. От години беше свикнал да отделя работния ден от домашния си живот с малка разходка из спокойната си градина. После, освежен, се присъединяваше към семейството си за вечеря, за да се посмее и да поиграе с дъщерите си, забравил за мизерния сенат поне до следващия ден.
Насмалко да не забележи най-малката си дъщеря — лежеше по корем в храстите до външната стена. Усмихна се — очакваше тя да скочи и да го прегърне. Много обичаше да го изненадва, когато си дойде у дома, и да се смее, когато той се стряска.
А после видя кръвта по дрехата й, тъмни кафяви петна, и се вцепени.
— Лаура! Хайде, момиче, ставай.
Кожата й беше ужасно бяла и той видя дълбокия прорез, където вратът се срещаше с пъстрата материя на детската й дреха.
— Хайде, скъпа, стани — прошепна той.
Приближи се към нея и седна сред мокрите листа.
Остана да гали косата й дълго. Слънцето залязваше и сенките полека се удължаваха.
Някак си усещаше, че трябва да вика за помощ, да крещи, да плаче, но не искаше да я остави дори и за да повика жена си. Спомни си как я беше носил на раменете си през лятото и как тя повтаряше всичко, казано от него, със звънливото си гласче. Беше седял до леглото й, когато тя гореше в треска, а сега седеше за последно с нея, шепнеше й, придърпваше нагоре дрехата, за да прикрие зейналата рана — единствения ярък цвят по нея.
След малко се изправи и тръгна сковано към къщата. Времето сякаш беше спряло. Женски писък се извиси в тишината.
Глава 26
Митридат се вгледа в утринните мъгли; питаше се дали римляните ще нападнат още веднъж. Придърпа тежкото наметало около раменете си и потръпна — каза си, че е от сутрешната хладина. Трудно беше да не изпитва отчаяние.
Нощните атаки ставаха все по-дръзки и в лагера вече никой не спеше спокойно. Всяка вечер стражите намаляваха и избраните се споглеждаха със зачервени очи и свиваха рамене, вече в очакване на неизбежната смърт. Ако не ги нападнеха, щяха да се върнат в укрепения лагер с нова увереност, която щеше да трае, докато пак изтеглеха лошия жребий.
По-често обаче не се връщаха. При преброяването всяка сутрин липсваха десетки, дори стотици часови. Митридат беше сигурен, че повече от половината чисто и просто дезертират, но лагерът му сякаш беше обкръжен от невидим враг, който избиваше хората му. Откриваха някои от часовите пронизани от стрели, но стрелите ги нямаше — бяха внимателно издърпани, за да послужат отново. Нямаше значение по колко души заедно стоят на пост или къде са разположени: всеки ден в лагера се връщаха все по-малко часови.
Царят огледа влажната мъгла, която като че ли запушваше дробовете му със зимен студ. Някои от хората му вярваха, че ги нападат призраци от стари битки, и разправяха за стари войници с бели бради, зърнати за момент, преди да изчезнат. Появяващи се и изчезващи в мълчание.
Митридат тръгна да обхожда линията на часовите. Също толкова изтощени, колкото и царят им, те все пак държаха оръжията си готови, стояха нащрек и чакаха мъглата да се вдигне. Той се мъчеше да им се усмихва, за да повдигне духа им, но беше трудно. Безсилието от това, че седмица след седмица губят хора, беше отнело смелостта на твърде много от войниците му. Царят отново вдигна рамене и прокле бялата мъгла, която като че ли висеше само над палатките, докато останалият свят се събуждаше. Понякога си мислеше, че ако успее да намери бърз кон и да се отдалечи от лагера, ще излезе на слънце и като погледне назад, ще види, че само неговата долина е потънала в мъгла.