![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Това ли е? — попита Плат.
— Не, господин съдия. Искам да се извиня и на вас. Това е вашата съдебна зала, а аз наруших реда и достойнството в нея.
— Вие проявихте крайно неуважение — добави съдията.
Девън неохотно кимна.
— Не исках да се получи така, господин съдия. Не исках да показвам неуважение, но в крайна сметка така излезе. Съжалявам и се извинявам. Няма да се повтори повече.
— Дяволски сте прав, че няма да се повтори — изръмжа Плат, но не беше убеден, Фин усети, че съдията се връща отново към обичайната си незаинтересованост.
— Господин Фин, доколкото си спомням, обсъждахме условията на паричната гаранция, когато вашият клиент ни прекъсна, така ли е?
— Тъй вярно — отвърна той.
Младият помощник-окръжен прокурор се изправи.
— Ваша чест, мога ли да взема думата?
Плат го погледна над очилата.
— Господин Хендрикс, имате ли да добавите нещо към казаното от госпожа Кели онзи ден?
— Само това, че след проявата на неуравновесеност от господин Мали…
— Аз присъствах тук, господин Хендрикс. Ако възнамерявате да ме поучавате до каква степен следва да взема под внимание тази постъпка при определяне на гаранцията, спестете си го. Не е необходимо да ми напомняте за поведението на господин Мали. Имате ли да кажете нещо ново?
Хендрикс отвори уста, но думи не излязоха.
— Не, ваша чест — накрая каза. — Нямам.
— Аз и не очаквах друго. — Плат погледна към Фин.
— Господин адвокат, предполагам, че достатъчно дълго сте обикаляли из коридорите на съда и знаете кога да си държите устата затворена.
— Така е, ваша чест. Благодаря.
Плат погледна към Девън:
— Господин Мали, когато онзи ден нападнахте адвоката, аз бях склонен да намаля размера на гаранцията. За Бога, та аз дори се колебаех дали да не ви пусна срещу подписка. Сега обаче заради вашата постъпка размишлявам дали изобщо да ви пусна под гаранция. — По всичко личеше, че речта е отрепетирана, но докато думите излизаха от устата на Плат, Фин почувства как с тях си отива и гневът му. Нямаше го предишното му възмущение и презрение и сега само беше уморен от препирнята. Той си пое дълбоко дъх. — Както и да е. Сега по същество. Определям гаранция в размер на петдесет хиляди долара. Пристав, обяви следващото дело.
Залата се оживи. Приставът извика номера на следващото дело и отпред излезе друг адвокат с куфарчето си. Друг пристав хвана Девън за лакътя и го отведе, а Фин стана от масата.
— Не се притеснявай — каза му Фин. — Ще намеря парите. Ще ни струва пет хиляди.
— Благодаря ти, Фин. Ще ти върна всичко до цент.
— И още как ще имаш да връщаш. Ще внесем парите до десет минути. После ще ни трябва около час, докато минат всички формалности и те освободят. Ще те чакам пред входа на съда.
— Добре — отвърна Девън. Приставът го отведе.
Фин остана сам в претъпкана с хора зала. Заседанието беше лесната част. Трудното идваше оттук нататък.
Мъжът, който я беше отвлякъл, повтаряше за кой ли път един и същи ритуал. На всеки няколко часа той слизаше по стълбите, за да й дава да пие вода и да сложи няколко залъка в устата. В действията му нямаше никаква вежливост. Той демонстрираше към нея толкова чувства, колкото би демонстрирал и към едно цвете, докато го полива. Ако изобщо имаше някаква промяна в поведението му, колкото повече време минаваше, толкова по-малко човечност проявяваше той.
Сали също се беше променила. Беше стигнала до етапа, в който вече предпочиташе да умре от жажда, отколкото периодично да й наливат вода в гърлото. В началото ситуацията, в която се беше оказала, й се струваше нереална. Това се промени, когато мъжът свали трупа в мазето.
Беше видяла, че в къщата имаше и друг човек, когато похитителят й я доведе. Но той я набута така бързо в мазето, че нямаше възможност да разгледа втория. Сега можеше да го гледа дори повече, отколкото й се искаше. Ако оживееше след всичко, което й се беше случило, лицето на убития щеше да й се явява непрекъснато насън.
Предната вечер първоначално дори не разбра какво става. Похитителят й отвори вратата към мазето и с усилие започна да влачи нещо надолу по стълбите. Стъпалата сякаш щяха да се счупят всеки момент под тежестта на товара. Когато мъжът стигна до долу, тя видя какво влачеше. Беше човешки труп.
И сега трупът лежеше тук долу, на не повече от три метра от нея. Мъжът с черната коса дори не си направи труда да обърне тялото по корем или да му затвори очите. Мъртвият лежеше на една страна, безжизнен и неподвижен, вторачен в нея. Езикът му беше увиснал — тъмен и набъбнал, като някаква гумена играчка. Виждаше дълбоката рана на гърдите му и разреза на гърлото, от който главата му беше клюмнала на една страна, и оттам сякаш беше зейнала огромна втора уста.