![Конспирацията „Моцарт“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/7/konspiraciyata-mocart-bg-download.jpg)
Конспирацията „Моцарт“ [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691988
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Конспирацията „Моцарт“ [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава се бе появил някакъв друг мъж. Доктор. Или може би просто облечен в докторска престилка. Той също беше усмихнат, но усмивката му беше неприятна. В ръката си държеше кожена чантичка. Отвори я и извади спринцовка. Клара се мяташе и гърчеше, но те я държаха здраво и не можеше да се изтръгне от ръцете им. Спомни си острата болка при убождането на иглата, после всичко й се губеше.
Опипа ръката си. Болеше я от инжекцията. Тя избърса очи и огледа тясната гола стая. На пода имаше купчинка разпиляна храна — бе блъснала таблата, която й бяха донесли. С храната й бяха дали и играчка — някаква тъпа парцалена кукла, сякаш с нея се надяваха да я утешат. Тя я бе запокитила в лицето на един от мъжете, които я бяха довели тук. Куклата още се въргаляше до вратата, недокосната.
Колко ли време я бяха държали в тази стая? На нея й се струваше, че е изминала цяла вечност. Искаше да види баща си. Къде ли беше той?
Клара наклони глава на една страна и се заслуша. Нямаше ли някой пред вратата, не й ли се счуваше глас, който разговаря тихо с някого? Тя знаеше, че пред стаята й винаги има човек, който я пази да не избяга. Може би това беше Франц. Или пък русата жена, която влизаше понякога. Държеше се по-внимателно от останалите. Освен това изглеждаше натъжена или разстроена. Клара обаче не й вярваше и отказваше да разговаря с нея.
Тя седна на леглото и погледна към прозореца, който беше високо и представляваше по-скоро капандура. През него се виждаха единствено тъмни облаци, които се носеха бързо по сивкавото небе. Наоколо цареше тишина. Не се чуваше шум на автомобили от улицата. И все пак може би имаше минувачи. Ако успееше да привлече вниманието им, все някой щеше да й се притече на помощ.
Тя се смъкна с усилие от леглото. Краката й тежаха. Едва тогава забеляза, че са я преоблекли. Бяха й сложили синя пижама, която й беше малко голяма. Собствените й дрехи бяха прилежно сгънати на един стол. Тя приближи бавно към стола и го придърпа под прозореца. Пусна дрехите си на пода, хвана се за дървената облегалка и стъпи с единия си крак на стола, после и с другия. Докато се изправяше, леко се олюля. Протегна едната си ръка нагоре, докъдето стигаше. Връхчетата на пръстите й допряха резето на прозореца, но не можаха да се хванат за него, колкото и да изпъваше телцето си.
На около 350 метра от мястото, където държаха Клара, Бен се намести удобно върху дебелия клон и с копчето за регулиране избистри фокуса на мощния си бинокъл „Цайс“. Студеният вятър люлееше дървото; короната му описваше плавна дъга във въздуха. Бен беше покачен нависоко и се надяваше клонът да издържи тежестта му.
Огромната като палат къща не беше никак трудна за откриване. Това беше една подробност, която Крол не бе предвидил — Бен Хоуп знаеше къде живее и къде хората му са затворили Клара. От момента, в който го бяха освободили от килията и му бяха предоставили нещата, от които имаше нужда за изпълнение на мисията си, Бен твърдо следваше своя план. Той нямаше никакво намерение да се занимава с Филип Арагон. Единствената му задача беше да намери Клара и да я освободи от похитителите й. Тежко на онзи, който му се изпречеше на пътя. Едва след като я отведеше на безопасно място Бен щеше да се върне за Крол, Глас и тяхната шайка.
Но сега, когато за пръв път огледа мястото, той си даде сметка, че планът му е неизпълним.
Имението беше истинска крепост, заобиколена от висок каменен зид, дълъг може би няколко километра; на всеки двеста-триста метра от оградата имаше вишки за охраната. В периметъра се влизаше през един-единствен огромен сводест портал с каменни колони, върху които имаше по един бронзов орел. Високата желязна порта с позлата имаше остри шипове на върха. Зад нея се виждаше портиерна с крачещи напред-назад въоръжени пазачи. Широка алея водеше към огромна каскада от стълбища, фонтани и терасовидни градини с подстригани храсти, а над всичко това величествено се извисяваше самата къща. Бялата й каменна зидария се открояваше ярко на фона на иглолистните гори и високите планински хребети. Бен огледа бароковата фасада, като се взираше в десетките тавански прозорчета и капандури. В къщата имаше поне стотина стаи, а Клара можеше да се намира във всяка една от тях.