Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Стресна го изтракването на ключ в стоманената брава. Вратата се открехна. През процепа нахлу лъч светлина и вътре се шмугна човешка фигура.

Беше жена, притеснена и нервна. Бен я позна.

— Какво правиш тук? — попита свирепо той.

— Трябваше да дойда — отвърна тя. Очите й бяха влажни.

— Как влезе?

Връзката ключове в ръката й проблесна в полумрака.

— Крол държи резервен комплект в кабинета си — прошепна тя.

— Какво искаш от мен, Ингрид? Или както там се казваш днес.

Ева потръпна и постави пръст на устните си.

— Шшшт! Глас се навърта насам. Ако разберат, че съм била тук, ще ме убият.

— Ами да ги повикам тогава? — каза той. — Може пък да ми разрешат да гледам.

— Съжалявам! — каза тя.

— Това ми го разправяше и когато се запознахме.

Жената пропълзя по пода и коленичи до него. Дори на оскъдната светлина от прозореца очите й изглеждаха разширени от ужас.

— Казвам се Ева — промълви тя. — Това е истинското ми име, кълна се.

— Не ме интересува името ти — каза той. — Какво искаш от мен?

— Взели са момиченцето за заложница.

— И ти дойде тук, за да ми съобщиш това?

— Искам да ти помогна — каза припряно тя. Гласът й беше дрезгав.

— Не ти вярвам.

— Много съжалявам за случилото се. Нямах избор. Трябва да ми вярваш.

— Два пъти няма да ти позволя да ме излъжеш.

— Мога да ти помогна! — настоя тя. — Моля те да ме изслушаш. Знам някои неща.

Бен усещаше страха й като миризма, която се излъчваше от нея. Такива неща не можеха да се изиграят. Жената казваше истината.

— Е, говори — рече той.

— Запланували са нещо — каза тя. — Крол дава прием. Всички мъже ще бъдат там. Намислили са да убият някого.

— Кого? — Той вече знаеше отговора.

Тя поклати глава.

— Някого, когото смятат за важен. Не знам точно. Знам само, че на всяко едно от събиранията им по някой умира. Имат уговорен сигнал. Обикновено се подава между девет и десет часа, когато празненството е в разгара си и гостите са заслушани в музиката. Мъжете излизат един по един и се събират в специално обособена част на къщата. Там става всичко.

— Кои са тези мъже? — попита Бен.

— Всички те имат общ бизнес с Крол. Това е, което знам. Стари мъже в костюми, които убиват хора. За политическо влияние. За пари. Не знам за какво още. Знам само, че ликвидират определени хора.

— Къде става това? — попита той.

Тя погледна неспокойно към вратата на килията.

— Към къщата има параклис, частна църква — каза тя. — Мисля, че там се събират. Никога не съм влизала в него. Крол го държи заключен.