Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Под грижите му тя постепенно усети, че се задушава. Колкото повече научаваше кой всъщност е Крол и с какво точно се занимава, толкова по-навътре я засмукваше той в собствения си свят. Шпионаж. Интриги. Власт. Тя беше примамката, от която нито един от внимателно подбраните обекти не бе успял да се отскубне.

Един ден той я бе отвел в частния си кабинет, бе отворил сейфа и я бе накарал да надникне вътре. В найлонов плик вътре се пазеше запечатан ножът, с който бе убит Кравченко, с петна от засъхнала кръв и с нейните отпечатъци върху дръжката. Крол не каза нищо. Само й го показа и тя разбра.

Към списъка с престъпленията му се добавяха нови и нови, в някои от които тя беше активно замесена. Нямаше вече никакъв шанс да се измъкне, нито да каже някому истината. Ако се осмелеше да го направи, знаеше, че едва ли ще стигне до затвора.

Сега тя го проследи с поглед, докато пресичаше голямата стая и се изправи пред бумтящия огън в камината. Лицето й, където я бе зашлевил, беше зачервено и пулсираше от болка.

— Прав си, Вернер — каза тя. — Наистина те мразя.

Крол извърна сбръчканото си лице и й се усмихна.

Жълтите му зъби се показаха.

— Никога не съм се съмнявал — отвърна той. — Но докато си жива, винаги ще си край мен.

— Имам ли избор?

— Абсолютно никакъв. Между другото, приготвил съм ти една задачка.

Тя направи гримаса. Какво ли бе намислил този път?

— Може пък да ти достави удоволствие — каза той, като видя изражението й. — Ще упражниш майчиния си инстинкт, който така си стои неизползван. Клара Кински ще ни гостува известно време. Искам да се грижиш за нея и да гледаш да не буйства. Ако се наложи, да я усмириш.

Дори Крол досега не бе падал толкова ниско, че да отвлича деца. Сърцето й заби силно в гърдите.

— Колко време смяташ да я държиш? — попита тя.

Крол се усмихна.

— Не за дълго — отвърна той. — Само колкото й остава да живее.