Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Повъртя се из дневната, отпивайки от какаото, изтощен, но напрегнат. Прерови рафта с дисковете и избра един запис на сюитите за чело на Бах в изпълнение на Миша Майски. Топлият тембър на благородния инструмент изпълни помещението и донякъде го успокои. Седна на фотьойла и затвори очи, заслушан в музиката, като тихо си тактуваше с върховете на пръстите върху страничните облегалки. Но Филип Арагон не беше човек, който така лесно можеше да изключи съзнанието си, и след малко скочи на крака. За момент си помисли дали да не отиде в съседния работен кабинет и да включи компютъра, за да провери дали няма имейл от Колет. Но знаеше, че седне ли пред компютъра, отново ще се захване с речите си за идната седмица, а все пак те можеха да почакат до сутринта.

През стъклените врати на верандата се виждаше лунна светлина, която хвърляше дълги, мамещи сенки върху покривната тераса с малка градина. Това беше любимата му част от къщата, която сам бе проектирал и с която особено се гордееше. Градината беше заобиколена с каменни колони, между които растяха ниски храсти и увивни растения. Под големия стъклен купол в средата бълбукаше шадраванче.

Беше красива звездна нощ, ясна и тиха. Филип се запита дали се вижда Сатурн. Облече жилетка върху ризата си, решил да излезе на терасата да се наслади на нощното й спокойствие и красота. До вратата имаше електронен панел с бутони и той натисна един. Някъде тихо забръмча хидравлична помпа и в стъкления покрив над главата му се разтвори пролука. Филип пристъпи към мощния огледален телескоп върху статив с електронно насочване. През отвора в стъкления купол нахлу нощен хлад. Той изчака, докато телескопът се охлади до температурата на външния въздух, след което зададе координатите на Сатурн. Телескопът се завъртя автоматично на стойката си, като се насочи към пролуката в покрива. Филип свали капачката от обектива и се наведе над окуляра. Далечната планета с гигантския пръстен представляваше невероятна, сюрреалистична гледка, която го бе омагьосала още от детството му и той до ден-днешен не спираше да й се удивлява.