Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Трябваше преди шест години да ги оставя да те затворят.

През тези шест години не минаваше ден, през който и тя да не желаеше същото. Той я притежаваше изцяло.

Беше на двайсет, когато това се случи. Дотогава Ева Шулц поне бе имала своя самоличност, колкото и незавидна да беше тя. От онези години помнеше само жестокия си баща тиранин и вечно пияната си майка — нищо, което би могло да я задържа в родния Хамбург. Един ден бе избягала от дома си и на автостоп някак си бе успяла да се добере до другия край на страната. Красивото й лице и перфектната й фигура привличаха мъжете като магнит. Твърде скоро тя се научи как да изкарва пари с тялото си. Постепенно се усъвършенства в неща, които много малко момичета си позволяваха да правят. Стана популярна и си създаде определен вид клиентела — голяма част от клиентите й бяха богаташи, които й пращаха лимузини с охрана.

Крол се бе възползвал от услугите й един-единствен път. Опитът им за секс бе завършил катастрофално. Оттогава той искаше само да гледа. Дори не си даваше труда да си разхлаби вратовръзката.

Дебелият руснак беше друга история. И той беше мръсник, който си падаше по нестандартен секс, и й се бе нахвърлил като изгладнял мастиф на чиния с месо. Дотук нищо лошо, тя не възразяваше. Бе я наел за цяла нощ и почти през цялото време й се наслаждаваше по неговия си начин. Отвън, пред вратата, двамата му бодигардове с узита през рамо чакаха търпеливо и слушаха. Явно бяха привикнали със звуците, които се чуваха от хотелските стаи на господаря им.

На сутринта гардовете ги нямаше. Ева Шулц се събуди, претърколи се в леглото и спусна крака на пода. Усещаше някаква странна сънливост, но я отдаде на водката, която донесе клиентът. Изобщо не се досети, че я бяха упоили. Разбра, че нещо не е наред, когато босият й крак стъпи в лепкава локва. Погледна надолу. Подът беше облян в кръв. Руснакът беше заклан. По-късно Ева щеше да научи, че е имал по себе си шейсет и седем прободни рани. Голото му тяло, което бе започнало да се подува, лежеше пред долната табла на кревата.

Още не се бе съвзела от шока, когато я откриха мъжете с черните палта. Един от тях й беше познат. Вернер Крол. Служебната карта, която й показа, не й говореше нищо. Той промърмори нещо за тайни служби, но съзнанието й беше твърде замъглено от преживения ужас и опиата, за да осмисли случващото се. Натикаха я в някаква кола и я откараха в стая без прозорци. Изложиха й условията, като не пропуснаха да й кажат какъв късмет е извадила, че не са я открили най-напред от полицията.

Съчувстваха й. Да, разбирали, че е невинна. Но кой би повярвал на една курва? Отпечатъците й били по дръжката на ножа, положението й никак не било розово. Клиентът й се оказал някаква много важна особа и в съда щели да я разпънат на кръст. До края на живота си нямало да излезе от затвора.

И не само това. Кравченко бил човек с връзки. Не й казаха точно какви. Стигало й да знае, че дори и в затвора нямало да бъде в безопасност. Рано или късно онези щели да я докопат и там. Но ако оставела на тях нещата, те можели да й помогнат. После й обясниха някои от начините да постигне това.