![Конспирацията „Моцарт“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/7/konspiraciyata-mocart-bg-download.jpg)
Конспирацията „Моцарт“ [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691988
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Конспирацията „Моцарт“ [bg]». Краткое содержание книги:
Клара се покачи с двата си крака върху облегалката на стола. Като се олюляваше несигурно, тя изопна докрай ръка и малките й пръстчета се заловиха за резето на капандура. Бутна с все сили. Ръждивите панти изскърцаха и стъклото се отвори на четири-пет сантиметра. Ако го отвореше още толкова, може би щеше да успее да се набере на ръце, да провре главата си през процепа и да извика за помощ. Клара бутна отново.
Прозорецът се отвори още малко. Тя подаде ръката си навън и усети студения вятър. И тогава внезапен тътен на хеликоптерни перки забуча в ушите й.
Бен видя как издълженият силует на черния „Бел-407“ без отличителни знаци се приближи във въздуха и се приготви за кацане. Закрита отчасти зад пищната барокова фасада, машината се приземи върху специална площадка на покрива на къщата. Самата площадка не се виждаше отстрани, скрита между гънките на покрива. От мястото си Бен не можеше да види кой слиза или се качва на хеликоптера.
Той насочи бинокъла си надолу, към паркираните в редица автомобили пред къщата. Там в момента имаше повече гардове, поне петнайсетина души. Положително всички бяха въоръжени. А колко имаше още в къщата, можеше само да се досеща. Той огледа оградата. От вътрешната й страна имаше дървета и храсти, които биха послужили за прикритие, но къщата бе в средата на обширен открит терен, който не можеше да се пресече незабелязано. През нощта ливадите, лехите с цветя и застланите с бетон площи щяха да бъдат осветени от прожектори и почти сигурно се наблюдаваха с охранителни камери и се обхождаха от въоръжени патрули.
Бен свали бинокъла от очите си; изведнъж къщата му се видя незначително малка — белееше се като размазано петънце в далечината. Провесил бинокъла от шията си, няколко минути той полежа по корем върху дебелия клон, дълбоко замислен.
Припомни си всички сгради и съоръжения, в които бе прониквал сам, без чужда помощ. Беше добър в професията си и го знаеше. Но да тръгне на поход срещу нещо подобно би било равносилно на самоубийство за него и на убийство за детето. Просто нямаше как да стане. Безсмислено бе да опитва. Нямаше друг избор, освен да залови Филип Арагон и да го доведе при Крол.
Той пропълзя заднешком по дължината на клона и заслиза безшумно и ловко, както се бе качил. Скочи на земята, избърса ръце, запали цигара и закрачи към шосето, към паркирания наблизо сивкав ван, присвил рамене срещу ледения вятър. Отвори вратата, седна зад волана и въздъхна. Постави скъпоценния „Цайс“ на седалката до себе си, облегна се и допуши цигарата си. Смачка фаса в пепелника и завъртя ключа. Дизеловият двигател се закашля веднъж и запали.
До Брюксел го чакаше дълъг път. Хубаво бе да побърза. Но преди това имаше още една спирка.
51
Резиденцията на Филип Арагон край Брюксел
Същата вечер
Беше късно и двамата частни бодигардове вече седяха на обичайните си места в двата противоположни края на обширната приемна. Нямаха работа и убиваха времето си, прелиствайки разсеяно стари броеве на „Икономист“, астрономически списания и книги за архитектура, докато клиентът им влизаше и излизаше от кабинета си, попълваше някакви документи и провеждаше телефонни разговори.
Не че се оплакваха. Двамата им колеги мръзнеха отвън, докато обхождаха зоната около къщата, а те седяха в уютната сграда и се грееха на меката топлина от слънчевите батерии. След още два часа щеше да се наложи да навлекат шубите си, за да сменят колегите си, и тази перспектива не ги изпълваше с особен ентусиазъм.
След напрегнатия работен ден Филип Арагон чувстваше мозъка си изстискан. Подготвяше едновременно четири важни речи, имаше да преглежда купища доклади на сътрудниците си. Личният му секретар Адриан Лакан му бе оставил цяла папка писма за подпис, което само по себе си му бе отнело половината от деня. Той си направи чаша органично какао с щипка канела, каза „лека нощ“ на двамата бодигардове и се упъти по спираловидното стълбище към покоите си на горния етаж, стиснал в ръка изпускащата пара чаша.
Електронната охранителна система се включи в мига, щом затвори зад себе си блиндираната врата, която го изолира напълно от външния свят. Той събу с крак обувките си и нахлузи меки пантофи, след което пристъпи в дневната. Тук поне се чувстваше на спокойствие. Опита се да забрави въоръжените мъже, които го охраняваха денонощно, застанали на пост в собствената му къща или мълчаливо бродещи в градината. Домът му съвсем бе заприличал на крепост, и то главно по настояване на Колет. След онази случка в планинската хижа тя бе станала особено чувствителна на тема безопасност. Може би беше права, но не беше лесно да живееш по този начин и да се озърташ през цялото време. Той знаеше, че за съпругата му напрежението не е по-малко, и се радваше, че бе успяла да се освободи за няколко дни, за да присъства на сватбата на братовчед си във Флорида.