Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Да пийнем по едно, а? — попита той. — Нещо по-силно от какаото, което си беше направил преди малко.

За миг Арагон си помисли да побегне от стаята.

— Не се и опитвай! — предупреди го Бен. — Няма да стигнеш до вратата!

Арагон въздъхна и се отпусна във фотьойла.

— Налей ми чаша арманяк — каза той.

Бен извади от барчето две бутилки и две кристални чаши. В едната наля двойна доза от коняка, а в другата — тройна доза от осемнайсетгодишното малцово уиски на домакина. Подаде на Арагон неговата чаша и седна на мястото.

— Това е дълга история — каза той. — Ще започна отначало.

Отпи от уискито си. Лицето на политика бе започнало постепенно да възвръща цвета си. Чашата му беше върху масичката пред него. Той седеше със скръстени ръце, челото му беше прорязано от отвесна бръчка.

— През миналия януари един мой приятел неволно е станал свидетел на нещо — започна Бен. — Нещо, което не е трябвало да вижда. Заради което е бил убит, но доказателствата за видяното са попаднали в ръцете на сестра му. Може би си чувал за нея. Казва се Лай Луелин, оперна певица.

Арагон кимна.

— Знам коя е Лай Луелин.

Бен продължи да говори. Разправи му подробно цялата история. Отне му доста време. Арагон слушаше внимателно.

— Убили са и нея, така ли? — попита той.

Бен кимна.

— Нищо не съм чул по новините.

— Ще чуеш — отвърна Бен. — Ще инсценират друго произшествие или просто ще я обявят за безследно изчезнала.

Няколко минути Арагон поседя замислен.

— Ако това, което ми разправяш, е истина, много съжалявам да я чуя — каза накрая той. — Но досега не си ми дал и троха доказателство. Нито си ми казал нещо за Роже.

— Щях да стигна и дотам — каза Бен. — Именно неговото убийство е видял приятелят ми.

— А доказателствата, за които спомена?

Бен кимна.

— Оливър е заснел всичко с камерата на телефона си. После го е прехвърлил на диск.

— А къде е дискът?

— Унищожен е.

— Тоест не си в състояние да ми го покажеш. Много удобно, наистина.

Бен посочи вратата на кабинета.

— Може ли да ползвам компютъра ти?

— За какво ти е, ако нямаш доказателства?

Бен поведе Арагон към тъмния работен кабинет. Лаптопът на бюрото зареди за секунди.

— Какво правиш? — попита Арагон.

— Проверявам си пощата.

— Пощата? Това е някакъв абсурд.

Бен не обърна внимание на забележката. В пощенската му кутия имаше само едно съобщение. Нямаше нужда да го чете — беше същото, което бе изпратил до себе си от интернет кафето на Криста Флайг.

Това бе моментно решение, нещо като презастраховка. Дори не беше сигурен, че е необходимо, и за малко щеше да се откаже. Но сега беше благодарен, че го е направил.