Политичестки ред и политически упадък [bg]

Макар именно това да е логичният извод от разгледаните по – горе случаи, той едва ли ни дава подходяща насока за политическо действие в момента. Правилно е твърдението, че обществата би трябвало първо да изградят силна, автономна веберианска бюрокрация, или, иначе казано, правова държава с независими съдилища и добре подготвени съдии. Проблемът обаче е, че институционалното строителство не е лесна работа. Институциите често са предопределени от историческото наследство или са формирани под въздействието на външни сили. Много бедни общества в развиващия се свят съумяват да създадат авторитарни държави, управлявани чрез комбинация от репресии и кооптиране, но не успяват да създадат нещо подобно на китайския мандаринат или на германската правова държава, в които авторитарната власт се упражнява от изключително институционализирана бюрокрация и управлява с ясно формулирани правила. Много съвременни авторитарни държави са разяждани от патронажни практики и високи нива на корупция. Единствените съвременни държави, които се доближават до китайския и немския модел, са някои монархии в Персийския залив, както и Сингапур, но техните специфични особености ги правят трудни модели за копиране. При тези обстоятелства какъв е смисълът да се отлага демократизацията, след като алтернативата е безскрупулна, корумпирана и некомпетентна диктатура?

Последната причина, поради която съзнателните усилия за последователно изграждане на политически институции се оказват проблематични, има морален и нормативен характер. Сама по себе си отчетността под формата на периодично провеждани свободни и честни избори е нещо добро, ако изключим нейното въздействие върху качеството на управлението или върху икономическия растеж. Правото на политическо участие гарантира на гражданите определена степен на участие в обществения живот. Те биха могли да вземат решения, без да разполагат с достатъчно информация или просто решенията им да са неправилни, но само по себе правото на политически избор е основополагащ принцип на демокрацията. Днес по целия свят огромни маси от хора енергично защитават правото си на политическо участие. „Арабската пролет“ през 2011 г. е поредната демонстрация на силата на демокрацията в един регион на света, където според мнозина диктатурата се възприемаше като културно – историческа даденост.