Политичестки ред и политически упадък [bg]

Нигерия е най – голямата субсахарска африканска нация с население от около 160 милиона души. Тя става значително по – богата по време на големия бум на стоковите пазари в началото на XXI в. и правителството „променя“ оценката на размера на икономиката за 2013 г., като внезапно я повишава с 60 процента в сравнение с предишните оценки на организации като Световната банка. Но незначителна част от тези пари стигат до нигерийското население.

Фигура 11 показва, че доходът на глава от населението през периода 1960 – 2010 г. нараства с около 90 процента, което се равнява на кумулативен годишен ръст от малко над нищожния 1 процент годишно. За трите десетилетия от началото на петролния бум в страната през 70 – те години на миналия век доходът на глава от населението всъщност спада и се връща на равнището от 1979 г. чак през 2005 г. Тези постижения са слаби за стандартите на „развиваща се“ Африка, особено в сравнение със страните от Източна Азия. Може би е несправедливо да сравняваме Нигерия с успешната и амбициозна Южна Корея и Тайван, но както сочи политологът Питър Люис, Индонезия е един изключително показателен противоположен пример. Индонезия е огромна (с население от 233 милиона през 2010 г.), етнически многообразна, богата на нефт страна като Нигерия. През 1960 г. доходът на глава от населението в Индонезия е само 60 процента от този на Нигерия. През 2010 г. той е със 118 процента по – висок.

Растежът на Нигерия през този период почти изцяло е свързан с износа на петрол. Производството на петрол започва в делтата на река Нигер през 1958 г. и страната преживява икономически бум с повишаването на цените по време на енергийните кризи през 70 – те години на миналия век. Но петролът се оказва по – скоро бедствие, отколкото благословия, почти във всяко отношение. Нигерия се разболява от т.нар. „холандска болест“, явление, преживяно от Холандия по време на бума на природния газ през 50 – те години на миналия век, когато поскъпването на националната валута нарушава конкурентоспособността на всички сектори, с изключение на енергийния. До този момент Нигерия изнася значителни количества какао, фъстъци, палмово масло и каучук, а сега става почти изцяло зависима от износа на петрол както по отношение на експортните печалби, така и по отношение на държавните приходи. Като голям производител на енергия Индонезия се изправя пред подобни предизвикателства, но успява да увеличи производството и износа на различни от нефта продукти. Докато Индонезия намалява относителния дял на енергийния износ от 75 на 22 на сто през периода 1975 – 2003 г., зависимостта на Нигерия от него се увеличава. Нищожните 4 процента нигерийски износ извън енергийния сектор са свидетелство за пълния провал да бъде създадена както модерна селскостопанска промишленост, така и производствен сектор, които биха били устойчиви пътища за икономическо развитие.