![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Гърците и италианците винаги са имали проблеми с чувството си за национална принадлежност. Гръцкото общество е изключително хомогенно в етническо, културно и религиозно отношение, но гръцката държавност често се разглежда като инструмент в ръцете на чужди държави и поради това като нелегитимна институция. Лоялността е ограничена до тесния кръг на доверие между членовете на семейството, а на държавата се гледа с подозрение. Италия и особено нейните южни региони също често стават арена на различни чуждестранни интереси, които настройват италианците едни срещу други. Създадената през 1861 г. обединена Италия се състои от региони с коренно различни култури и ниво на развитие и не успява да изгради централизирана политическа институция, която да заличи различията между Юга и Севера. И до днес лоялността към региона е по – силна от националната принадлежност, доказателство за което е съществуването на Северната лига. Има и героични примери на прояви на граждански дълг като Алберто дала Киеза и Джовани Фалконе. В северните градове все още са съхранени отделни елементи на силните граждански републикански традиции. Но отсъствието на легитимни държавни институции особено в Южна Италия ограничава радиуса на доверието до приятелските и семейните кръгове, които мафията превръща в институции.
Колкото и голямо да е удовлетворението на американци, британци или германци от техните политически системи, е важно да се отбележи, че проблемът с патримониализма не е намерил окончателно решение в нито една политическа система. В първи том изтъквам, че разчитането на приятелите и семейството е определящо за човешката социабилност и винаги се възстановява под различни форми при отсъствието на силни стимули за придържане към други начини на поведение. Съвременната неперсонална държава ни принуждава да действаме по начини, които са в дълбок конфликт с човешката природа, поради което те са изложени на постоянен риск от подкопаване. Елитите във всяко общество се стремят да използват привилегированото си положение за собственото си облагодетелстване, както и на своите семейства и приятели, ако не са възпрепятствани от други организирани сили в рамките на конкретната политическа система. Това е валидно в не по – малка степен за развитите либерални демокрации, отколкото за други политически режими, поради което процесът на репатримониализация продължава и в настоящия момент.
Реформите през Прогресивната ера в Съединените щати елиминират една конкретна форма на клиентелизма, а именно способността на политическите партии да подкрепят своите привърженици чрез разпределението на длъжности във федералната, щатските и местните администрации. Но те не слагат край на практиката на разпределяне на привилегии като субсидии, данъчни облекчения и други облаги на политическите си поддръжници. Един от големите проблеми на съвременната американска политика е свързан с икономическите групировки, които са в състояние да подкупват политици чрез финансиране на избирателните им кампании и лобиране. В повечето случаи тази дейност е напълно законна, което в известен смисъл означава, че Съединените щати са създали нова форма на клиентелизъм, практикувана в много по – големи мащаби и с много по – огромни суми. Към този проблем ще се върна в последната част на настоящия том.
Това не е само американски проблем. Както вече посочих, Япония има традиции на силна автономна администрация и раздаването на длъжности никога не е било корупционна практика.
От друга страна, бюджетните привилегии в течение на десетилетия играят именно такава роля чрез т.нар. „парична политика“ на Япония, благодарение на което Либерално – демократическата партия запазва своята хегемония десетилетия наред, разпределяйки политически облаги. Способността на японските групировки като тези в електроенергетиката да упражняват контрол върху регулаторите стана очевидна по време на кризата от 2011 г. след земетресението в Тохоку и ядрената катастрофа във Фукушима.
Военното съперничество е важен двигател за модернизация на държавата в коментираните тук случаи, но то не е нито достатъчно, нито необходимо условие за постигането на тази цел. Посочените примери са успешни, но редица наблюдатели изтъкват, че продължителното военно съперничество в други части на света не водят до изграждане на модерна държавност. Например племената в Папуа – Нова Гвинея и други части на Меланезия воюват помежду си в продължение на четирийсет хиляди години, без да изградят форми на държавна организация преди пристигането на европейските колонизатори. Това се отнася до голяма степен и за Латинска Америка, където след многогодишни военни конфликти патримониалните елити продължават да са на власт (вж. Глава 17 по – долу). Очевидно са необходими и други условия като физическа география, класова структура на обществата и идеология, които в съчетание с войните водят до изграждането на съвременни държави в Азия и Европа, но не и в други части по света.