![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
И обратно, други държави изграждат модерни, неклиентелистки управления без военно съперничество. Докато Швеция и Дания водят голям брой войни в началото на Новото време, техните съседи Норвегия, Финландия и Исландия не воюват така интензивно, но въпреки това всички тези държави имат сходни системи на управление. Корея е жертва на външна агресия, окупация и насилия от края на XIX в. чак до края на Корейската война, но въпреки това успява да изгради административна система, не по – малко ефективна от японската, което се отнася и за бившата британска колония Сингапур. Канада, Австралия и Нова Зеландия имат съвременно неклиентелистко управление, без да са били милитаристични държави.
В много от тези случаи качествената форма на управление е пряк резултат от колониалното наследство (Норвегия получава независимост от Дания през 1813 г., Исландия през 1874 г., а Канада от Великобритания през 1867 г.). В други случаи това се дължи на копирането на чужди модели. Сингапур и Малайзия изграждат ефективни държавни модели практически от нулата благодарение на предизвикателствата от страна на левите сили, които се активизират в различни региони на Югоизточна Азия.
Тези наблюдения имат важно значение за настоящето. Военният анализатор Едуард Лутвак полу на шега лансира тезата, че международната общност следва да „даде шанс на войната“ в региони с хронично слаби държави като Субсахарска Африка. Съвременните европейски държави, твърди той, са се формирали в течение на продължили векове наред жестоки военни конфликти, докато на Африка с нейните ирационални държавни граници от времето на колониализма не се позволява да реши проблемите си по подобен начин. Затова държавите там не успяват да изградят нито силна администрация, нито истинска национална идентичност.
Разбира се, никой не би трябвало да настоява някой друг да преживее насилията, разтърсвали Европа векове наред, а и няма гаранции, че един или два века на конфликти ще доведат до създаването на силни държави в други части на света. Какви са причините за това и какви алтернативни подходи биха могли да се използват за изграждането на ефективни държави в Африка, ще обсъдя в следващата част на книгата, в която разглеждам колониалното наследство. От друга страна, фактът, че някои държави успяват да създадат съвременни форми на управление, без да са водили безкрайни войни, навежда на мисълта, че развиващите се държави биха могли да изберат подобен мирен път на развитие.
Фактът, че преждевременното налагане на демокрацията стимулира клиентелизма и че съвременните силни държави в много случаи са изградени преди нейното утвърждаване, може би означава, че развиващите се държави следва да се опитат да изминат този път в същата последователност. В книгата си „Политическият ред в променящите се общества“ Самюъл Хънтингтън стига именно до извода, че обществата се нуждаят първо от ред, а след това от демокрация и би било по – добре, ако изберат авторитарния преход към модернизирана политическа и икономическа система, вместо да се опитват да „скочат“ направо в демокрацията. Хънтингтън има положително отношение не само към бившите комунистически режими заради способността им да разширят политическото участие и да ускорят икономическия растеж, но и към режима на мексиканската Институционна революционна партия, управлявала страната от 1940 до 2000 г. и отново дошла на власт през 2013 г. ИРП изгражда изключително стабилен политически ред на мястото на превратите, военните диктатури и насилствените социални конфликти, разтърсвали Мексико през първите сто години от съществуването му като държава, но тази стабилност е за сметка на демокрацията и икономическата активност. Ученикът на Хънтингтън Фарид Закария изтъква подобен аргумент за значението на последователността, акцентирайки не толкова върху самия политически ред, колкото върху изграждането на правова държава като първа необходима крачка преди утвърждаването на демокрация.