Политичестки ред и политически упадък [bg]

Вероятно съществуват и културни фактори, които обясняват разликите между Германия, Великобритания и Америка, от една страна, и Гърция и Италия, от друга. Личните интереси са само част от причините различните социални групи да подкрепят промените, но не отразяват моралните фактори, които често обуславят подобни движения. Във всяка от тези държави отделни лидери на реформаторските движения са мотивирани от своята религиозност. Такива са Великият курфюрист Фридрих Вилхелм I в Прусия, чийто калвинизъм допринася за преселването на протестанти от чужбина и му позволява формирането на строго и морално общество, управлявано от честна държава. Калвинизмът получава широко разпространение и в Нидерландия, която натрупва огромни богатства и власт, след като извоюва своята независимост от католическа Испания през XVII в. Много преди Английската гражданска война пуританството изиграва важна реформаторска роля и продължава да моделира поведението на новите средни класи в Англия през XIX в. Същото може да се каже и за представителите на реформаторската върхушка през Прогресивната ера в края на XIX в. в САЩ, които смятат, че не само политическите босове и патронажните политици пречат на хората честно да печелят парите си. Те са морално възмутени, че публичните длъжности се използват за лични интереси. Макар да изпитват недоверие към държавната власт, американците са убедени, че тяхното демократично правителство е легитимно и че манипулациите с демокрацията от страна на богатите слоеве и корумпираните политици е в разрез със самите демократични принципи. Отделни лидери като Гифорд Пинчо са движени от протестантска религиозност, която почти напълно е изчезнала от съвременния американски обществен живот.

Поставянето на лоялността към държавата над лоялността към семейството, региона или племето изисква висока степен на доверие и значителен социален капитал. Великобритания и САЩ разполагат до голяма степен и с едното, и с другото, поне в сравнение с Гърция и Южна Италия. Невъзможно е възникването на социални движения, ако хората не са мотивирани да създадат гражданско общество, а те със сигурност няма да са мотивирани, ако не споделят идеала за гражданска отговорност към по – голямата общност на своите съграждани.

Източниците на социалния капитал във Великобритания и САЩ са различни. Някои от тях са свързани със сектантската форма на протестантството, която намира почва в двете страни и насърчава възникването на религиозни общности, които са независими от централизираните йерархични институции. Други са свързани със силната национална идентичност, изградена въз основа на институциите – във Великобритания Общото право, Парламентът и монархията, а в САЩ традицията на Общото право и утвърдените от Конституцията демократични институции. През XIX в. държавата и в двете страни се възприема като легитимен изразител на националния суверенитет и е обект на подчертана обществена лоялност.