Дългият път към дома [bg]

Не всички трансформации бяха чудотворни и вълшебни. Или пък с положителен резултат.

— Бихме искали да поговорим с началника на вашия участък.

Младата служителка вдигна очи към него, сетне погледна зад рамото му, към останалите, които се бяха струпали на входа на малкото полицейско управление.

И се ококори.

В дъното стоеше и търпеливо чакаше един мъж, когото познаваше.

Девойката се изправи, седна. После пак се изправи.

Жан Ги Бовоар потисна усмивката си. Свикнал бе с тази реакция и дори я очакваше.

— Господин главен инспектор — промълви служителката и едва ли не се поклони.

— Арман Гамаш.

Едрият мъж пристъпи напред, промуши се между Клара и Шартран и протегна ръка.

— Полицай Паже — представи се девойката и усети силното му ръкостискане. — Беатрис Паже.

Едва се сдържа да не изругае. Защо му казваше малкото си име? „Какво му пука? Той е главният инспектор на шибания отдел „Убийства“.“ Или поне беше. Докато не се случи онази гнусотия. Докато не се оттегли.

Полицай Паже бе постъпила на работа в Sûreté само няколко месеца преди всичко да рухне. Макар да бе прекарала по-голямата част от кариерата си под ръководството на други началници, младата жена знаеше, че в нейните представи този човек винаги ще бъде главният инспектор на отдел „Убийства“.

— Тъкмо започнах — рече служителката и очите й се оцъклиха още повече. „Стига си дърдорила, стига. Не му дреме. Затвори си тъпата уста.“ — Смяната си, имам предвид. И работата в Sûreté.

„Мили боже! Ще умра!“

— Това ми е първото назначение.

Девойката го гледаше втренчено.

— А откъде сте? — попита Гамаш.

Изглеждаше заинтересован.

— Бе Комо, нагоре по крайбрежието.

„Merde, merde, merde — мислеше си младата жена. — Знае къде е. Merde“.

Гамаш кимна и се усмихна.

— Поразчистиха залива. Красиво място.

— Да, сър. Така е. Семейството ми от много време работи в дъскорезницата.

— Вие първият служител на Sûreté в рода си ли сте? — попита Гамаш.

— Oui. Не бяха съгласни с избора ми. Казваха ми, че не е престижно.

Maudit tabarnac — изруга наум полицай Паже и се огледа дали наблизо има пистолет, който да пъхне в устата си.

Но едрият мъж с белега на слепоочието, който стоеше срещу нея, просто се разсмя и в ъгълчетата на благите му кафяви очи се появиха бръчици.

— Още ли са на същото мнение? — поинтересува се той.

— Не, сър, вече не. — Напрежението на младата жена в миг се уталожи и тя се осмели да срещне погледа на Гамаш. — Не и след онова, което сторихте. Вече се гордеят с мен.

Гамаш я погледна в очите и се усмихна.

— Гордеят се с вас, така и трябва да бъде. Аз нямам нищо общо.

Междувременно други полицаи и инспектори бяха разбрали, че е дошъл главен инспектор Гамаш, и се стекоха към фоайето. Някои поздравяваха. Други само поглеждаха и продължаваха по пътя си.