Дългият път към дома [bg]

Менюто се приземи върху масата в същия миг, когато Жан Ги Бовоар се стовари на един от столовете.

— „Ла Мюз“ — рече младият мъж. — Собственикът се казва Люк Вашон. Бил е член на общността на Ноу Ман. Той я е нарисувал. — Посочи силуета на корицата.

— Какво ти каза за Ноу Ман и за комуната? — попита Гамаш, след като взе менюто и се загледа в рисунката.

— Нищо. Не беше в ресторанта. Всяка година заминава някъде, за да рисува.

— По това време? — изненада се Мирна. — Управлява ресторант, а отсъства в разгара на туристическия сезон?

— Представяш ли си собственик на бизнес да постъпи по този начин? — Клара се втренчи в Мирна и не отклони поглед от нея, докато приятелката й не се разсмя.

— Touch, малката — рече тъмнокожата жена и за момент се зачуди как ли върви работата в книжарницата й под ръководството на Рут и Роза.

— Кога ще се върне този Вашон? — попита Клара.

— След седмица-две — отвърна Бовоар. — И няма как да се свържем с него. Човекът, с когото говорих, каза, че шефът му не обичал да обсъжда комуната и времето, прекарано там. Призна, че с Ноу Ман сигурно са били доста близки, тъй като Ноу Ман му е поверил задачата да изпраща картините му в някаква галерия на юг.

— На юг, тоест Флорида? — попита Мирна.

— Не, на юг, тоест Монреал. Явно Ноу Ман е имал там или галерия, или представител. Изпращал е картини и е получавал в замяна платна и художнически материали. Човекът не знаеше как се казва галерията, но Вашон сигурно ще знае.

Гамаш бе сложил очилата си за четене и изучаваше подписа под рисунката.

— Проверих — каза Бовоар. — Подписана е с името на Вашон. Не пише „Ноу Ман“.

Гамаш кимна и подаде менюто на Клара с думите:

— Хубава рисунка.

— Приятна е — отбеляза Клара с неутрален тон.

Всички имаха усещането, че това не е музата, а само представата на Вашон как трябва да изглежда една муза. А такава той явно не познаваше лично. Засега.