Дългият път към дома [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПРЕС
- ISBN: 9786191515158
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:
— Нищо подобно. Мога да кажа само, че не приличаше на художник. Болшинството са мърлячи. А той приличаше по-скоро… ами на теб.
Старецът измери Гамаш с поглед, а бившият детектив въобще не беше сигурен, че това е комплимент.
— Можете ли да го опишете? Как изглеждаше?
Възрастният мъж се замисли.
— Дребен. Жилав. Приблизително на моята възраст. Имам предвид на възрастта ми по онова време.
— В колонията имаше ли жени?
— Да не искаш да кажеш, че са правили оргии?
— Изсякъл си гората за оргии? Леон, ако жена ти разбере…
— Дори да са правили, никой не ме е поканил.
— Не — възрази Гамаш, уверен, че са го взели на подбив. — Просто исках да разбера дали Ноу Ман е бил женен или е имал спътница.
— Не съм виждал такава.
— Никакви музи? — попита Гамаш и наблюдаваше внимателно как ще реагират. Но отговор не последва, като изключим, че единият старец най-накрая бе успял да изиграе хода си.
Другият поклати глава и цъкна с език.
— Казахте, че мястото било странно. Какво имахте предвид? — попита Гамаш отново.
— Ами най-вече къде се намираше. Ти би ли предпочел да живееш там, ако можеш да имаш това? — Възрастният мъж махна към реката. — Повечето други пленери, комуни или както там им викате се възползват от гледката. А той защо се е скрил далеч от нея?
Гамаш се замисли върху този въпрос.
— Да, защо? — попита.
Старецът сви рамене.
— Сигурно е търсел уединение.
— Или е искал да скрие нещо — добави другият мъж. Главата му бе сведена, а очите — приковани върху игралната дъска. Изведнъж стрелна с поглед своя приятел. — Например оргиите.
Двамата се разсмяха, а Гамаш се отправи обратно към своята маса, докато разсъждаваше колко тънка бе границата между уединението и желанието да се скриеш.
Питиетата вече бяха сервирани.
— За какво си приказвахте? — кимна Мирна към играчите на табла.
— Знаеха за Ноу Ман — каза Гамаш — и разпознаха мястото от картината на Питър.
— А Питър познаваха ли? — попита Клара.
— Не.
Гамаш предаде на останалите съдържанието на разговора със старците, сетне извади бележник и химикалка от джоба си и ги сложи на масата.
— Докъде стигнахме?
Посегна към химикалката, но Клара вече я бе взела и бе обърнала обратната страна на подложката си.
Тогава Гамаш си спомни кой бе шефът. И кой не.
Трийсета глава
— Питър някога споменавал ли е Шотландия? — обърна се Клара към Шартран.
— Шотландия ли?
— По-точно Дъмфрийс — каза Мирна.
— „Градината на космичното размишление“ — допълни Гамаш.
Шартран стреснато изгледа събеседниците си, сякаш внезапно всичките се бяха побъркали.
— Или зайци — рече Клара.
— Новобранци? — учуди се Шартран.
— Не, животни — уточни Мирна, но се виждаше, че разяснението й не е помогнало.
— За какво говорите?
— Никое от тези неща ли не ви звучи познато? — попита Гамаш.
— Не, не ми звучи познато — отвърна галеристът с раздразнение. — Дори не звучи смислено. — Обърна се към Клара: — Какво имахте предвид за Шотландия?
— Питър е ходил там миналата зима. Посетил е една градина. Художничката разказа какво бяха разбрали за съпруга й и за „Градината на космичното размишление“, като през цялото време очакваше Шартран да избухне в смях.
Но това не се случи. Галеристът слушаше и кимаше.
— Заекът от плът и кръв се е превърнал в каменна статуя, а после отново е оживял — рече Шартран, сякаш това беше най-нормалното нещо, което можеше да направи един заек. — Питър е нарисувал река, която преминава от печал в радост, а после обратно. Усвоил е чудото на трансформацията. Вече може да превръща своите борби в творби. А творбите си — във възторг.
— Именно това прави един художник велик — отбеляза Клара.
— Малко успяват да стигнат дотам — допълни Шартран. — Но си мисля, че ако смелостта не напусне Питър и ако той продължи търсенията си, ще достигне висините на Ван Гог, Пикасо, Вермер, Ганьон. Клара Мороу. Ще създаде изцяло нова форма, където се размиват границите между мислите и чувствата. Между естественото и ръкотворното. Вода, камък и жива плът. Всичко в едно. Питър ще намери място сред великите художници.
— Онзи заек в „Градината на космичното размишление“ му е помогнал да проумее това — рече Мирна.
— Трябвало е да порасне и да стане храбър мъж, за да го проумее — възрази Гамаш. — Достатъчно храбър, за да не изпада в търсене на обяснения.
— Ако намерим Ноу Ман, ще намерим и Питър — предположи Мирна.
— А може би и десетата муза — обади се Клара. — Иска ми се да се срещна с нея.