Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 148
Перейти на страницу:

— Нищо подобно. Мога да кажа само, че не приличаше на художник. Болшинството са мърлячи. А той приличаше по-скоро… ами на теб.

Старецът измери Гамаш с поглед, а бившият детектив въобще не беше сигурен, че това е комплимент.

— Можете ли да го опишете? Как изглеждаше?

Възрастният мъж се замисли.

— Дребен. Жилав. Приблизително на моята възраст. Имам предвид на възрастта ми по онова време.

— В колонията имаше ли жени?

— Да не искаш да кажеш, че са правили оргии?

— Изсякъл си гората за оргии? Леон, ако жена ти разбере…

— Дори да са правили, никой не ме е поканил.

— Не — възрази Гамаш, уверен, че са го взели на подбив. — Просто исках да разбера дали Ноу Ман е бил женен или е имал спътница.

— Не съм виждал такава.

— Никакви музи? — попита Гамаш и наблюдаваше внимателно как ще реагират. Но отговор не последва, като изключим, че единият старец най-накрая бе успял да изиграе хода си.

Другият поклати глава и цъкна с език.

— Казахте, че мястото било странно. Какво имахте предвид? — попита Гамаш отново.

— Ами най-вече къде се намираше. Ти би ли предпочел да живееш там, ако можеш да имаш това? — Възрастният мъж махна към реката. — Повечето други пленери, комуни или както там им викате се възползват от гледката. А той защо се е скрил далеч от нея?

Гамаш се замисли върху този въпрос.

— Да, защо? — попита.

Старецът сви рамене.

— Сигурно е търсел уединение.

— Или е искал да скрие нещо — добави другият мъж. Главата му бе сведена, а очите — приковани върху игралната дъска. Изведнъж стрелна с поглед своя приятел. — Например оргиите.

Двамата се разсмяха, а Гамаш се отправи обратно към своята маса, докато разсъждаваше колко тънка бе границата между уединението и желанието да се скриеш.

Питиетата вече бяха сервирани.

— За какво си приказвахте? — кимна Мирна към играчите на табла.

— Знаеха за Ноу Ман — каза Гамаш — и разпознаха мястото от картината на Питър.

— А Питър познаваха ли? — попита Клара.

— Не.

Гамаш предаде на останалите съдържанието на разговора със старците, сетне извади бележник и химикалка от джоба си и ги сложи на масата.

— Докъде стигнахме?

Посегна към химикалката, но Клара вече я бе взела и бе обърнала обратната страна на подложката си.

Тогава Гамаш си спомни кой бе шефът. И кой не.

Трийсета глава

— Питър някога споменавал ли е Шотландия? — обърна се Клара към Шартран.

— Шотландия ли?

— По-точно Дъмфрийс — каза Мирна.

— „Градината на космичното размишление“ — допълни Гамаш.

Шартран стреснато изгледа събеседниците си, сякаш внезапно всичките се бяха побъркали.

— Или зайци — рече Клара.

— Новобранци? — учуди се Шартран.

— Не, животни — уточни Мирна, но се виждаше, че разяснението й не е помогнало.

— За какво говорите?

— Никое от тези неща ли не ви звучи познато? — попита Гамаш.

— Не, не ми звучи познато — отвърна галеристът с раздразнение. — Дори не звучи смислено. — Обърна се към Клара: — Какво имахте предвид за Шотландия?

— Питър е ходил там миналата зима. Посетил е една градина. Художничката разказа какво бяха разбрали за съпруга й и за „Градината на космичното размишление“, като през цялото време очакваше Шартран да избухне в смях.

Но това не се случи. Галеристът слушаше и кимаше.

— Заекът от плът и кръв се е превърнал в каменна статуя, а после отново е оживял — рече Шартран, сякаш това беше най-нормалното нещо, което можеше да направи един заек. — Питър е нарисувал река, която преминава от печал в радост, а после обратно. Усвоил е чудото на трансформацията. Вече може да превръща своите борби в творби. А творбите си — във възторг.

— Именно това прави един художник велик — отбеляза Клара.

— Малко успяват да стигнат дотам — допълни Шартран. — Но си мисля, че ако смелостта не напусне Питър и ако той продължи търсенията си, ще достигне висините на Ван Гог, Пикасо, Вермер, Ганьон. Клара Мороу. Ще създаде изцяло нова форма, където се размиват границите между мислите и чувствата. Между естественото и ръкотворното. Вода, камък и жива плът. Всичко в едно. Питър ще намери място сред великите художници.

— Онзи заек в „Градината на космичното размишление“ му е помогнал да проумее това — рече Мирна.

— Трябвало е да порасне и да стане храбър мъж, за да го проумее — възрази Гамаш. — Достатъчно храбър, за да не изпада в търсене на обяснения.

— Ако намерим Ноу Ман, ще намерим и Питър — предположи Мирна.

— А може би и десетата муза — обади се Клара. — Иска ми се да се срещна с нея.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)