Игри за милиарди [bg]

— Въпросите ще задавам аз — каза Мия без следа от притеснение или благосклонност.

— Значи мога и да не отговарям — тросна се Парнър. Нямаше да допусне да го разиграва някакво си нищожество със значка, дори и да е с великолепни крака — а наистина бяха перфектни, доколкото можеше да прецени.

Адвокатът кимна одобрително на Парнър: точно така, това е твоят кабинет, твоята територия и твоите правила.

За момент Мия замълча. Тя също се обърна към адвоката в ъгъла и попита Парнър:

— Предупредих ли ви за правата ви?

— Не помня такова нещо.

— Защото, ако бях — продължи тя с хладен професионален тон, — щяхте да имате право да мълчите, да си вземете адвокат, а аз щях да имам право да използвам всичко, което ми кажете, срещу вас в съда.

— Гледам телевизия. Знам правата си.

— Хубаво е, когато обществеността е образована. В такъв случай би трябвало да знаете, че при липсата на предупреждение, мистър Парнър, нямате право да мълчите. Тъй като съм федерален служител, който води официално разследване, всъщност сте длъжен да отговаряте на въпросите ми. Разбирате ли това?

Парнър погледна към ъгъла и адвокатът отново кимна, но този път не така бързо и почти безизразно. Специалността му беше корпоративно право, но тук ставаше дума за наказателно право. Съжали, че не беше внимавал достатъчно по време на лекции. Щеше му се да бяха изпратили друг колега да се оправя с тази вещица.

— Мисля, че разбирам — отвърна Парнър някак неохотно.

— Ще ви помогна да разберете още по-добре. Мога да задам въпросите си в кабинета ви, при всички удобства, или мога да се върна със заповед за арест, да ви измъкна с белезници и да ви разпитвам в далеч по-некомфортна обстановка. Разбирате ли?

Парнър отново кимна, без повече да поглежда глупаво Уорингтън. Помощникът му в ъгъла клатеше бавно глава, но не в знак на несъгласие, а от учудване. Тази агентка беше дошла на приятелска визита, а сега раздаваше заплахи, без да й мигне окото. Парнър свали краката си от бюрото. Мърдаше на стола си, играеше си с преспапието, полагаше усилия да скрие нарастващата си тревога.

— Върховният съд ми е дал такива големи права и власт, нали? — усмихна се тя злобно.

— Така е, наистина — съгласи се Парнър.

— Първи въпрос — обяви Мия и премина към деловата част. — Как научихте за „Арван Кемикълс“?

— Не разбирам въпроса.

Мия стъпи с двата си крака на пода и се наведе напред.

— Вие, момчета, почакайте тук. Ще се върна след час.

Стана и започна да оправя полата си.

— Чакайте! — извика Парнър. Беше почти писък.

— Защо? Губите ми времето.

— Добре, ще отговоря. — Той млъкна, пое няколко пъти дълбоко въздух и се опита да се овладее. — Нямаме какво да крием. За сделката с „Арван“ ни каза един инвеститор от Ню Йорк.

— Име?

— Не си спомням.

— Може би ще помогна. Джак Уайли?