Фурията на Първия лорд [bg]

Тя се поколеба, размишлявайки над безразличното спокойствие на собствения си глас, и добави:

— Втората минута беше по-лоша.

Ерен скръсти ръце и потръпна:

— Направо ме е страх да си помисля какво щеше да стане, ако Върховните лордове не бяха успели да се върнат в града, за да прогонят част от дивите фурии.

— Така е — каза Амара.

— Графиньо, сигурна ли сте, че сте добре?

— Абсолютно.

Дребният курсор кимна.

— А… графът?

Амара усети, че още повече се дистанцира от случващото се. Хрумна й, че само затова още не е избухнала в истерия.

— Не знам. Той беше част от командния състав на Рива. Не го видях там.

Ерен кимна:

— Той… не изглежда като човек, който ще стои настрана, когато се случва подобно нещо.

— Не, не е такъв.

— Ако трябваше да гадая — неуверено продължи Ерен, — бих казал, че вероятно помага за евакуацията. И че ще го видите веднага щом изведе извън града всички, които успее.

— Това е в неговия дух — съгласи се Амара.

Тя отпи глътка от манерката с вода, която сега си спомни, че държи в ръка, след което я подаде на Ерен:

— Благодаря.

— Моля — отвърна той. — Къде отивате сега?

— Трябва да помогна за осигуряването на въздушен патрул над бежанската колона — каза Амара. — Принцепс Атис смята, че техните въздушни сили може да ни атакуват по-надолу по пътя.

Тя се поколеба за миг, след което попита:

— А вие?

— Ще консолидирам храната и провизиите от колоната — намръщи се Ерен. — Което всъщност ще е откровена кражба, особено за онези, чиято храна ще заповядам да отнемат.

— Няма друг начин — каза Амара. — Без определяне на дневни дажби повечето от тези хора няма да имат сили да стигнат до Калдерон.

— Знам — каза Ерен, — но това не прави заниманието по-приятно.

И двамата млъкнаха и се загледаха в минаващите покрай тях бежанци.

— Врани — въздъхна той. — Трудно е да се повярва, че нещата са могли да бъдат още по-лоши. Трябва да отдадем дължимото на принцепса. Реагира бързо и без колебание.

Амара усети как някаква мисъл се раздвижва дълбоко в нейното вцепенение. Тя се намръщи.

— Да — каза тя. — Присъствието на Върховните лордове в града имаше значение…

Тя вдиша рязко, когато мисълта се оформи в главата й.

— Сър Ерен. Вордът ще ги нападне.

— Пожелавам им късмет — изсумтя Ерен. — Върховните лордове са повече от готови да посрещнат всяка атака от всеки видян от нас ворд.

— Ами от взети граждани? — попита Амара. — Като тези, които отвлякоха лейди Исана.