Двор от крила и разруха

Нежна милувка по връзката ни беше едничкият му отговор.

— Разбира се, че не съм казал на баща ми — продължи Ерис след още една глътка вино. — Защо да пилея подобна информация по гадното копеле? Веднага би ми наредил да те заловя и убия. Без дори да си даде сметка под каква заплаха сме от Хиберн, както и че ти може да си ключът към възпирането му.

— Значи е решил да се присъедини към нас? — предположи Рис.

— Това ще се промени, ако научи малката ви тайна — подсмихна се Ерис.

Мор примигна, осъзнала, че отношенията между Рис и Ерис, поканата му тук… Погледът, който ми изпрати, бистър и просветлен, ми каза достатъчно. В него още бушуваха болка и гняв, но полека изплуваше и прозрение.

— И каква ще е цената, Ерис? — попита Мор, облягайки голи ръце върху тъмното стъкло. — Още една булчица, която да изтезаваш?

Нещо просветна в очите на Ерис.

— Изобщо не знам кой ти е пробутал такива лъжи, Мориган — отвърна наследникът със злъчно спокойствие. — Най-вероятно някое от копелетата в обкръжението ти.

Той се подсмихна злобно на Азриел.

Мор изръмжа, разтърсвайки чашите по масата.

— Нито веднъж не си ме уверил в противното. Най-малкото пък, когато ме заряза в гората.

— При обстоятелства, които така и не отчете — додаде студено Ерис. — Няма да си пилея силите в обяснения. Мисли си каквото искаш за мен.

— Преследваше ме като дивеч — намесих се аз. — Май ще продължим да си мислим най-лошото.

Бледото лице на Ерис се изчерви.

— Действах по заповед. И то в компанията на двама от… братята ми.

— Ами братът, когото преследвахте заедно с мен? Същият, чиято приятелка екзекутирахте пред очите му?

Ерис опря едната си длан на масата.

— Изобщо нямате представа какво се случи онзи ден. Никаква.

Мълчание.

— Да чуем тогава — отвърнах накрая.

Ерис впи очи в мен. На свой ред аз сторих същото.

— Според теб как се добра до границата на Пролетта? — поде тихо. — Аз не присъствах… когато се е случвало. Питай го. Отказах. За пръв и единствен път не се подчинявах на баща си. За което ме наказа. А докато се освободя… Щяха да убият и него. Постарах се да не успеят. Постарах се Тамлин да получи вест от анонимен източник, че трябва веднага да стигне до границата ни.

Където двама от братята на Ерис бяха намерили смъртта си. В ръцете на Люсиен и Тамлин.

Ерис зачопли един конец на жакета си.

— Не всички сме извадили късмета с приятели и семейство като твоето, Рисанд.

Рис го слушаше с маска на отегчение върху лицето си.

— Така изглежда.

Всичко това не оправдаваше постъпките му, но…

— Каква е цената на съдействието ти? — повторих.

— Същата, каквато обявих на Азриел, когато вчера го намерих да се прокрадва в гората на баща ми.