Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
– Пригответе се – каза генералът. – Председателят на правителствената комисия иска да ви види.
Трийсет и шест годишният Зборовски от 16 години се занимаваше с преодоляване на бедствия и прякорът му беше „Лос“ заради физическата му сила.
До този момент той и хората му бяха прекарали три дни в облаци от шибащ прах и силни вертикални течения и бяха товарили чували с пясък и глина на парашутите под хеликоптерите на Антошкин. Откакто беше закусил предната сутрин, Зборовски не беше хапвал нищо и с нетърпение очакваше да глътне една лечебна доза от 100 грама водка.
– Няма да тръгвам за никъде, преди да съм обядвал – каза Зборовски.
– Ще ви изчакаме – отвърна генералът.
Пароохладителните басейни бяха разположени дълбоко в клаустрофобните лабиринти под реактор №4.45 Бяха събрани в един-единствен огромен бетонен резервоар на две нива с обем 7000 кубически метра, който беше наблъскан с гора от тръби и разделен на коридори и отделения; беше наполовина пълен с вода. Басейните бяха част от главната обезопасителна система на реактора, предназначена да предпазва от парна експлозия, в случай че се спука някой канал под налягане в активната зона. При аварийна ситуация излизащата пара трябваше да се освободи с помощта на предпазните клапани и да се насочи надолу към басейните, където щеше да бълбука във водата и безопасно да се кондензира в течност.
Но на 26 април кондензационната система бързо се претовари и отказа да сработи по време на окончателното разрушаване на реактор №4.46 Сега нито персоналът на централата, нито физиците знаеха колко вода има в резервоарите и дали изобщо те са здрави. Техниците бяха отворили един клапан, свързан със системата, но чуха единствено свистенето на проникващия въздух. Въпреки това физиците смятаха, че в резервоарите все още има вода. Дойде нареждане да се намери подходящо място, където да се избие с експлозив дупка в стената, дебела почти 2 м и бронирана с неръждаема стомана. Когато нареждането стигна до началник-смяната в Блок 3, той каза, че може да се намери и по-безопасен метод за изпълнението на тази задача. Като разгледа плановете на централата, той откри чифт клапани за източване на резервоарите при планов ремонт, които бяха разположени дълбоко в подземния лабиринт под реактора, и намери пътя с фенер и военен дозиметър ДП-5.
Преди аварията отварянето на клапаните щеше да бъде проста работа: слизаш по стълбището до ниво –3, 3 метра под повърхността, до коридор 001 – един дълъг бетонен проход, който свързваше реакторите 3 и 4. После намираш клапанното отделение и завърташ колелата на клапаните с номера 4ГТ-21 и 4ГТ-22. Сега обаче коридор 001 беше наводнен с радиоактивна вода. В клапанното отделение тя беше дълбока метър и половина. Когато стигна на това място, дозиметърът ДП-5 на началник-смяната изскочи от скалата и вече не можеше да се каже каква е радиацията вътре. Клапаните не можеха да се отворят, докато не се изчисти коридорът.
Беше все още в малките часове на нощта, когато въведоха „Лоса“ Зборовски в конферентната зала на втория етаж в щаба на правителствената комисия в Чернобил.47 Заместник-министър Силаев стана от бюрото си и застана мирно, като палците му докосваха ръбовете на панталоните му.
– Другарю капитан, за вас има заповед от правителството: да изпомпате водата изпод Блок 4.
Зборовски нямаше възможност да си помисли.
– Слушам!
– Ще получите подробности от военния щаб – каза Силаев. – Бъдете готов в 9:00 ч.
Чак когато заслиза по стълбите на връщане, капитанът си даде сметка за последните сведения, получени за обстановката близо до Блок 4: 2800 рентгенчаса до външната врата на реактора. От военнотехническото училище знаеше, че 700 рем е смъртоносна доза. До стената той щеше да я получи за петнайсет минути. А каква ли радиация ще има под самото ядро?
Зборовски кара 120 километра обратно до базата на гражданската отбрана в Киев, за да събере хора и да вземе оборудване, и по пътя се отби вкъщи. Понеже знаеше, че дрехите му са силно замърсени, той се съблече в антрето, преди да влезе в апартамента си. После целуна заспалия си дванайсетгодишен син и се сбогува със съпругата си. Не ѝ каза къде отива.
В 9:00 ч. в събота сутринта той се представи отново на Силаев и от него разбра, че цялата операция трябва да се планира от самото начало. Не бяха обмислени и най-елементарните въпроси как да се проникне в подземието на Блок 4, за да се изкара водата, къде щеше да отиде тази вода след това и т.н. На съвещанието на правителствената комисия същата сутрин специалистите не можаха да се разберат за безопасно място за складиране на 5000 куб. метра силно радиоактивни течни отпадъци, достатъчни да напълнят два плувни басейна с олимпийски размери. Докато чакаше да вземат решение, Зборовски огледа обекта с една бронирана кола за превозване на персонала и откри място за пробиване на стената, откъдето можеше да се проникне в подземния тунел. Понеже се страхуваше да използва експлозиви толкова близо до повредения реактор, той още един път попита дали има доброволци от неговата рота, за да влязат там с бойни чукове. Пет човека пристъпиха напред. Радиацията беше висока: капитанът изчисли, че всеки от тях може да работи там максимум дванайсет минути. Когато най-после пробиха стената, Зборовски влезе в подземието с въже, омотано около кръста му като водолаз. Той вървеше в тъмнината, докато краката му започнаха да джвакат. Постепенно нивото на водата достигна 4 м дълбочина.cxl48 Беше топла – 45 градуса по Целзий, даже гореща като за баня, и миришеше силно на водороден сулфид.