Големите малки лъжи [bg]

Четенето с родители се провеждаше навън, на площадката за игра. Днес Джейн се намираше в Къщичката на костенурката — мястото носеше това име заради гигантската бетонна костенурка в центъра на пясъчна зона за игра. На шията на костенурката имаше достатъчно място да седнат заедно дете и възрастен, а госпожица Барнс бе осигурила две възглавнички и одеяло, с което да покрият коленете си.

Джейн обичаше да слуша четенето на децата: да ги наблюдава как се мръщят, докато колебливо изговарят някоя дума, тържествуващите им изражения, когато успеят да разплетат сричките, внезапните изблици на смях на избрани моменти от приказката и случайните им, оригинални размишления по сюжета. Седнала на припек върху гърба на костенурката, с пясъка под краката си и морето, блещукащо на хоризонта, Джейн се чувстваше като на почивка. „Пириуи“ бе вълшебно малко училище, почти мечта, и мисълта да премести Зиги и да започне отначало на друго място, без Къщичка на костенурката и без госпожица Барнс, я изпълваше с негодувание и жал.

— Четеш прекрасно, Макс! — каза тя, след като се увери, че момченцето, което току-що бе приключило четенето на Изненадата за рождения ден на Маймунчо, наистина беше Макс, а не Джош.

Маделин различаваше близнаците на Селест по рождения белег с форма на ягода на челото на Макс. „Белязания Макс, така го запомних“ — бе казала тя.

— Използваш чудесни изрази, Макс — каза Джейн, макар да не бе съвсем сигурна в това. Според инструкциите, родителите трябваше да намират по нещо конкретно за всяко дете, за да го похвалят след четенето.

— Аха — хладно отвърна момчето, изхлузи се от шията на костенурката, седна с кръстосани крака на пясъка и започна да копае.

— Макс — каза Джейн.

Той въздъхна драматично, скочи на крака и внезапно хукна обратно към класната стая, размахвайки енергично ръце и крака — като анимационен герои в смъртна опасност. И двете момчета на Селест тичаха изненадващо бързо за петгодишни.

Джейн отметна името му в списъка си и вдигна поглед в очакване на следващото дете, изпратено от госпожица Барнс. Беше Амабела. Макс едва не се сблъска с нея, докато вървеше през площадката в посока към Джейн с наведена къдрава главица, с книжка в ръка.

— Здравей, Амабела! — бодро извика Джейн. Майка ти и приятелките ѝ разпространяват петиция за изключването на Зиги, защото си мислят, че той се държи лошо с теб, миличка! Мислиш ли, че би могла да ми кажеш какво точно се случва?

Постепенно се бе привързала към Амабела по време на срещите им за четене от началото на учебната година. Тя беше кротко момиченце със сериозно, ангелско лице — невъзможно беше да не я харесаш. Двете с Джейн водеха интересни разговори относно книгите, които четяха заедно.

Естествено, никога не би казала и дума на Амабела във връзка с онова, което се случваше около Зиги. Би било неуместно. Би било несправедливо.