Хари Потър и затворникът от Азкабан

— Браво, Хари! — тихичко му каза Лупин, докато Хари излизаше от сандъка засмян. — Отлична оценка!

Зачервен от това внимание, Хари се позавъртя наоколо да гледа Рон и Хърмаяни. Рон се справи много добре, докато стигна до хинкипънка, който успя да го обърка така, че момчето в края на краищата потъна до кръста в тресавището. Хърмаяни изпълни всичко блестящо — до срещата си с богърта в сандъка. След няколко минути прекарани в него, тя изскочи, пищейки.

— Хърмаяни! — изненада се Лупин. — Какво се е случило?

— П-п-професор Макгонъгол! — едва си поемаше дъх Хърмаяни и сочеше сандъка. — Тя каза, че съм скъсана по всичко.

Момичето не можа да се успокои веднага. Когато най-сетне се посъвзе, тримата с Хари и Рон се прибраха в замъка. Рон още го досмешаваше, като се сетеше за богърта на Хърмаяни, но опасността от нов спор помежду им се изпари, щом стигнаха на най-горната площадка…

Там стоеше Корнелиус Фъдж, поизпотен в официалната си мантия на тънки раенца и загледан към поляните наоколо. Той премести поглед върху Хари.

— Охо, здравей, Хари! — поздрави министърът. — Тъкмо излизаш от изпит, предполагам… Не свършиха ли?

— Почти — отвърна Хари.

Рон и Хърмаяни, които не познаваха министъра, за да си говорят с него, изчакваха неловко малко встрани.

— Прекрасен ден! — заяви Фъдж и погледна към езерото. — Жалко, жалко… — Той въздъхна тежко и се обърна към Хари. — Тук съм по неприятен повод, Хари. Комисията по унищожаване на опасни създания иска да има свидетел на екзекуцията на един луд хипогриф. И тъй като аз трябваше да посетя „Хогуортс“ във връзка със случая Блек, бях натоварен и с тази мисия.

— Това значи ли, че вече са разгледали молбата за обжалване? — намеси се Рон, пристъпвайки напред.

— Не още, заседанието е насрочено за днес следобед — отвърна Фъдж, поглеждайки с любопитство Рон.

— Тогава може изобщо да не се наложи да бъдете свидетел на екзекуция! — бодро каза Рон. — Хипогрифът може да бъде оправдан!

Преди Фъдж да успее да отговори, през вратата на замъка зад него излязоха двама магьосници. Единият бе толкова древен, че сякаш щеше да се разпадне пред очите им. Другият бе едър здравеняк с тънки черни мустачки. Хари реши, че са представители на Комисията за унищожаване на опасни създания, тъй като старият магьосник присви очи към колибата на Хагрид и рече с немощен глас:

— Брех, брех, май съм остарял за това… Точно в два часа, нали, Фъдж?

Мустакатият ровеше нещо из пояса си и като се вгледа, Хари разбра, че той прокарва дебелия си палец по острието на лъскава секира. Рон отвори уста да каже нещо, но Хърмаяни го смушка силно в ребрата и му кимна да тръгват към входа.

— Защо ме спря? — сърдито попита Рон, като влязоха в Голямата зала за обяд. — Не ги ли видя? Те са приготвили вече и секирата. Това не е правосъдие!

— Рон, баща ти работи в министерството. Не можеш да приказваш такива неща на неговия началник! — каза Хърмаяни, но и тя изглеждаше разстроена. — Ако Хагрид запази самообладание този път и изложи позицията си както трябва, няма да екзекутират Бъкбийк.