Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:

Царина Иста започва едно лъжливо пътуване като поклонение, за да излезе от монотонния си живот във Валендия, а в края на пътуването си тя ще бъде светица, която има сила да унищожава демони и жена, която след толкова години безпомощност, болка и самота най-сетне е намерила мъж, който да я обича въпреки всичко, в което тя се е превърнала.
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 194
Перейти на страницу:

Той застина.

— Призрак? Сигурна ли сте?

— Видях го с очите си, когато магията се прекъсна за кратко вчера. Нищо… не се случи, а би трябвало. Когато смъртта отваря портите на душата към боговете, се появява бял изблик — това е голямо събитие. Проклятието е тишина, бавно замръзване. — Тя потърка уморените си очи. — И нещо повече — дори да знаех как Арис би могъл да намери пътя си към своя бог, никак не съм сигурна, че ще може да убеди жена си да го освободи. А ако той не успее да я убеди, кой друг би могъл? Боя се, че аз не бих могла. А дори и тя да го пусне… демонът, който носи, изглежда умел и силен. Сега я поддържа несъкрушимата воля да запази Арис привидно жив, но ако тази воля се стопи и Кати се срине в скръбта си… ще стане твърде уязвима и лесна плячка за демона.

Илвин изсумтя, разкъсван от все по-дълбоки съмнения.

— Тя силен характер ли е, по ваши наблюдения?

Той свъси чело.

— Не бих казал такова нещо за нея, по-рано. Хубаво момиче, обожава Арис, но бях готов да се закълна, че ако вдигне запалена свещ до едното си хубаво ушенце, бих могъл да я духна през другото. Това, изглежда, не пречи на Арис. — Усмихна се горчиво. — Макар че ако толкова красива жена ме бе обожавала толкова пламенно, сигурно и моето мнение за умствения й багаж би се повишило заедно със самочувствието ми или нещо такова. И в същото време… тя устоя на магьосничеството на Умерю, а аз… не успях.

— Подозирам, че Умерю я е подценила. И това е другото — каза Иста. — Как въобще е могла една джоконска княгиня, убедена квадрианка, да се сдобие с демон? И да го крие достатъчно добре, за да не я обвинят в магьосничество? Там магьосниците ги изгарят на клада, макар че как квадрианските свещени пречат на демона да прескочи в друго тяло от пламъците, не знам. Сигурно успяват някак да го привържат към гостоприемника му, преди да отпратят и двамата.

— Така е. Свързано е със сложна церемония и молитви. Грозна история и което е още по-лошо, не винаги се получава. — Той се поколеба. — Кати каза, че магьосницата е била изпратена.

— От кого? От брат й, княза? Ако приемем, че наследниците на последния й покоен съпруг са я натирили обратно в дома му.

— Май точно така беше, да. Само че… трудно е да си представи човек как Сордсо Пияницата се забърква с демони в името на Джокона.

— Сордсо Пияницата? Така ли наричат в Карибастос младия княз?

— Така го наричат всички, и от двете страни на границата. Предпочете да прекара времето между смъртта на баща си и края на майчиното си регентство не в изучаване на държавното или военното изкуство, а в запивки и стихоплетстване. Всъщност е доста добър поет, по един срамежлив и меланхоличен начин, ако се съди по малкото, което знам за творчеството му. Всички се надявахме, че ще се отдаде на призванието си, което му беше повече по мярка от княжеското занятие. — Ухили се за миг. — Нашият лорд ди Карибастос би се радвал да му отпусне издръжка и един замък и да поеме тежестта на управлението от тесните му рамене.

— Изглежда, князът не е вече толкова отвеян. Именно той бе пратил войниците да ударят Ибра, онези, които после избягаха на изток от Раума през планините и пътищата ни се пресякоха. С тях пътуваха счетоводители, които да описват едната пета на княза. Лис каза ли ви за това?

— Накратко. — Той кимна на Лис, която кимна на свой ред в потвърждение. Илвин помълча, веждите му бяха свъсени. — Раума? Странно. Защо Раума?

— Аз предположих, че целта е била да ужилят Лисицата от Ибра, така че да остави войските си у дома, вместо да ги прати в подкрепа на сина си в есенната кампания срещу Виспинг.

— Хм, възможно е. Само че Раума е прекалено навътре в ибрийската територия, за да я ударят по този начин. Кофти пътища за отстъпление, както джоконците са открили от личен опит.

— Лорд Арис спомена, че по негови сметки от тристате души, тръгнали от Джокона, са се върнали само трима.

Илвин подсвирна.

— Браво на Арис! Скъпо му е излязла на Сордсо тази диверсия!

— Само дето бяха на косъм да компенсират всичките си загуби, като ме отведат с тях. Това обаче няма как да е било част от първоначалния им план. Те дори нямаха карти на Шалион.

— С марша на Раума сме отдавнашни познайници. Със сигурност не е посрещнал джоконците с отворени обятия. Беше един от най-опасните ни врагове, преди всички да станем сватове с Ибра. Женитбата на дъщеря ви свали голяма тежест от западния фланг на Порифорс, за което съм й искрено благодарен, царина.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 194
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)