Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Не и такива — каза той и сниши глас, за да не го чува портиерът. — Очевидно в предишната енория не са му стигали парите. Затова продал някои неща, ценна икона, две картини… Не опазил Божията лоза, както трябвало. — Той се засмя на собствената си шега. — Изпил виното.
Кварт остана невъзмутим. Беше обучен да запомня информацията и по-късно да я анализира. Все пак се почувства засегнат. Ако това беше вярно, той трябваше да го знае. Но никой не го беше информирал.
— И какво общо има това с „Богородица със сълзите“?
Бонафе стисна устни.
— Теоретично нищо. Но трябва да се съгласите, че ще предизвика прекрасен малък скандал. — Мазната усмивка стана дяволита. — Ето какво е журналистиката, отче — малко оттук, малко оттам… Трябва ни само зрънце истина някъде и ето ти история за първа страница. По-късно може да бъде опровергана, или да получим повече информация, или нещо друго. Междувременно обаче са продадени двеста хиляди броя.
Кварт го погледна с отвращение.
— Преди малко казахте, че истината е ваша религия.
— Така ли казах? — попита Бонафе, глух за презрението на Кварт. — Сигурно съм имал предвид истината с малко „и“, отче.
— Излезте оттук!
— Съжалявам — Бонафе вече не се усмихваше. Погледна към ключа, който Кварт стискаше в лявата си ръка. А когато свещеникът извади и другата си ръка от джоба, с ожулени кокалчета, покрита със засъхнала кръв, тревожният поглед на журналиста започна да се мести от едната към другата.
— Казах да излезеш или ще накарам да те изхвърлят. Може дори да забравя, че съм свещеник и да те изхвърля сам.
Той пристъпи към Бонафе, който отстъпи две крачки.
— Няма да посмееш — протестира неубедително журналистът, но не каза повече. Имаше библейски прецеденти — търговците в храма и така нататък. Всъщност само на няколко метра оттук, над вратата на някогашната джамия, имаше много изразителен барелеф на тази тема.
Кварт сграбчи Бонафе и повлече дребната му шишкава фигура към входа, за удивление на портиера. Бонафе се опита да оправи дрехите си, преди да бъде изблъскай през вратата на улицата. Чантата му падна на земята. Кварт я вдигна и я хвърли след него.
— Не искам повече да те виждам — каза той.
Под уличната лампа журналистът се опитваше да възвърне достойнството си. Ръцете му трепереха и косата му беше разрошена. Беше пребледнял от унижение и гняв.
— Не съм свършил с теб — успя да каже той най-накрая. Гласът му се скърши в почти женско ридание. — Кучи син!
Кварт сви рамене; не го наричаха така за първи път. Върна се във фоайето. На рецепцията, с ръка върху телефонната слушалка — беше започнал да избира полицията, — портиерът го гледаше с очи, почти изскочили от учудване и уважение. Какъв свещеник!
Въпреки раните и ожулването по кокалчетата, Кварт можеше да движи ставите на дясната си ръка без много трудност. Като ругаеше глупостта си на глас, той съблече сакото и отиде в банята, за да промие и дезинфекцира раната. После пюжи в една кърпичка всичкия лед, който успя да намери в минибара и върза с нея ръката си. Известно време стоя на прозореца, който гледаше към осветения площад „Вирхен де лос Рейес“ и катедралата, под стряхата на архиепископския дворец. Разправията с Бонафе не излизаше от главата му.
Когато всичкият лед се стопи, ръката му вече не го болеше толкова. Отиде при сакото си и изпразни джобовете му. Внимателно подреди съдържанието му върху тоалетката — портфейл, автоматична писалка, картички за писане, дребни монети. Избелялата картичка до капитан Халок с изглед от църквата и водоносеца с магарето, който изчезваше като призрак в белия ореол, заобикалящ снимката. И в този момент образът, гласът и уханието на Макарена Брунер внезапно заляха Кварт; преградата, която ги задържаше, просто изчезна. Църквата, мисията му в Севиля, Бонафе, всичко избледня като изчезващия водоносец и не остана нищо, освен Макарена: полуусмивката й в мрака на кея на Гуадалкивир, медените проблясъци в очите й, топлината на близостта й. Кармен, тютюноработничката, която навива влажните тютюневи листа върху бедрото си. Макарена, разсъблечена в горещия следобяд, слънчевият й загар на фона на белите чаршафи и слънцето, което прониква на хоризонтални ивици през щорите. Капчици пот в корените на косата й на челото, по тъмния триъгълник, по клепачите.
Все още беше много горещо. Беше почти един сутринта, когато той влезе да си вземе душ. Бавно се съблече и остави дрехите да се свлекат в краката му. Когато го направи, сякаш някакъв непознат се втренчи в него от огледалото на гардероба. Висок, мрачен мъж, който свали обувките, чорапите и ризата си, после се наведе да разкопчае колана си и свали черните си панталони на пода. Когато смъкна гащетата, разкри пениса си, който още беше възбуден от спомена за Макарена. Кварт седеше, загледан в непознатия в огледалото. Той беше строен, имаше плосък стомах и тесни бедра. Гърдите му бяха твърди и добре очертани, както и извивката на мускулите на ръцете и раменете. Като войник, неостаряващ и безсмъртен, освободен от бронята и оръжията си, мълчаливият мъж, който гледаше Кварт, изглеждаше добре. Но Кварт се чудеше какъв е смисълът да изглеждаш добре.