Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Така нареди мъжът ти, скъпа ми Софи. Престани да се тормозиш. В началото, когато се омъжих за Дъглас, той не искаше да ми купи и една носна кърпичка. Не, нито дума повече. Имам чувството, че всичката тази щедрост те плаши, тъй като представлява за теб нещо като дълг, който ще имаш към Райдър и който нараства с всяка нова вещ или дреха. Права ли съм?
Софи си замълча.
След още един час Алекс я попита:
— Умори ли се вече, Софи?
Софи само поклати глава, понеже мисис Плак работеше упорито и много се стараеше да й угоди.
— Е, аз пък се уморих. Мисис Плак вече почти привърши с пробите. А дрехите, които не довърши, докато вие с Райдър заминете за Чедуик Хауз, ще ти изпратя веднага щом ми ги донесе.
— Но това е абсурдно — обади се от вратата графиня Нортклиф.
— Кое, мадам? — смигна Алекс на Софи.
— Че Райдър отвежда това момиче в Чедуик Хауз.
— Това момиче е неговата съпруга, мадам.
— Погледни само този оттенък на зеленото — ами той я прави прекалено меланхолична. И колко от парите на сина ми успя да пропилееш? Ще трябва аз да му кажа колко си алчна и че си се омъжила за него само затова!
Софи замълча и притвори очи. Стори й се, че дочу как мисис Плак изсумтя.
— Аз пък смятам, че това зелено много й отива — рече Алекс.
— Ами! — отвърна графинята. — И ти нямаш никакъв вкус по отношение на цветовете. Нали Дъглас ти избира дрехите.
— Права сте — развеселена отвърна Алекс. — Направо имам късмет, че Дъглас е толкова чудесен.
— Хм — изсумтя старата графиня. — Я не ме занасяй, госпожице — ти изобщо не говореше за дрехите.
— Ами да, но Дъглас е чудесен и тогава, когато става дума за дрехи. Е, с изключение на това, че иска всички деколтета да са ми до брадичката и ако не мога да достигна якичката с език, направо ме обвинява, че се излагам на показ.
Софи се изкикоти.
Графинята се втрещи, отвори уста, после пак я затвори. Но тъй като си беше костелив орех, само след четири секунди изстреля:
— Чудя се защо ли и Райдър не е тук. Това момиче тук не го ли смята за чудесен?
— О, разбира се — побърза да отговори Алекс. — Просто има да върши страшно много неща, преди да заминат за Чедуик Хауз. О, знаете ли, мадам, тя всъщност се казва Софи.
Изминаха още цели пет минути, преди графинята да се оттегли, без да промълви нито една помирителна дума.
Щом тя излезе, Алекс потърка очи, после разтри с пръсти слепоочията си:
— Никога в живота си не бях имала главоболие, додето не се запознах със свекърва си.
Половин час по-късно мисис Плак привърши пробите. Беше останала много доволна от сумата, която получи от господаря Райдър, и възторжено поблагодари на Софи.
Когато останаха сами, Алекс скочи на крака и потри ръце:
— Хайде, Софи, ела да отидем в кабинета и да откраднем малко от брендито на Дъглас, а?
Софи направо зяпна етърва си:
— Всеки път, когато си помисля, че вече поне малко те познавам, ти все казваш нещо неочаквано за мен.
— Точно това твърди и Дъглас.
— И е прав — отвърна Софи. — Да вървим.
И тъкмо графът бе човекът, който час по-късно завари две кикотещи се дами, проснати на обюсонския килим насред кабинета, с полупразна бутилка от първокласното му френско бренди помежду им. Алекс лежеше по гръб, притиснала бузите си с ръце, и се смееше, отметнала глава назад, а Софи лежеше по корем, увила коси около показалеца си, и тъкмо казваше:
— Не, Алекс, не, точно така беше, честна дума. Пиратът действително бил еднокрак, но и трите жени го желаели, всяка по някаква собствена причина.
— Ами тази Гуси? Софи, това име ти си си го измислила! Та казваш, че искала от дървения му крак да си издялка корабче, а? И че вече била издялкала цяла дузина палми, така ли беше?
— Аа — намеси се графът и коленичи до тях, — значи Райдър ти е разказал за еднокракия пират и неговото приключение на острова, а?
Софи беше пияна. Ако не беше, сигурно щеше така да се смути, че още цяла година нямаше да може да го погледне в очите. Но сега двете с Алекс, развеселени, избухнаха в смях и тя, едва поемайки си дъх, отвърна:
— Значи и ти я знаеш тази история, така ли, Дъглас? Разкажи ни тогава какво става накрая. Райдър още не ми е разказал, а Алекс иска да разбере.
— Искаш ли наистина? — попита Дъглас жена си, която вече се беше отпуснала по гръб и глупаво му се хилеше.
— Тия имена Райдър си ги е измислил! Що за име е това Гуси?! А и Браси — толкова е смешно!
Дъглас вдигна ръка:
— Не, точно така си е, честна дума. — Очите на Дъглас се спряха на бутилката бренди, той се усмихна на жена си, наведе се и я целуна по устата. — Положението май е безнадеждно. — Взе чашката на Алекс, наля малко бренди и я пресуши, после остави бутилката, седна по турски и заразказва: