Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Сторм пристигна в Гътри по залез. Спря фургона до кръчмата, дръпна спирачката и тромаво скочи на земята. Огледа се боязливо, задъхана от тревога. Не се бе насъбрала тълпа и нямаше признаци на суматоха. Това леко я обнадежди. Може би напразно се притесняваше и всичко щеше да се развие според предвижданията на Грейди. Тя вдигна пушката и се промъкна по тясната уличка между кръчмата и банката, най-краткият път до мястото, където трябваше да се срещнат Грейди и Дарнел.
Дочу гласовете и спря предпазливо, заслуша се и накрая се втурна на открито. Неразумната намеса в предполагаща опасност ситуация едва ли щеше да помогне на Грейди. Въпреки страха за живота му, тя трябваше да мисли и за детето си.
Сторм чу как Дарнел рече:
— Да ти кажа, Размирнико, май си по куражлия, отколкото си мислех… Трябва да си смел, за да дойдеш без оръжие, обаче това няма да ти помогне. Сега си ми паднал и няма да си отидеш жив от тук.
— В такъв случай ще извършиш предумишлено убийство — каза Грейди невероятно спокойно.
— Правил съм го и преди. Между другото, никак не си тъп. Едва ли ще дойдеш невъоръжен. Сигурно имаш скрит пистолет.
— Вече ти казах, Дарнел, приключих с насилието. Няма да стрелям по тебе. Няма какво да доказвам, нито пък ще си защитавам името. Впрочем, това е незаконно.
— И преди съм нарушавал закона — ухили се Дарнел подигравателно. Той сграбчи дръжката на пистолета си и бавно го измъкна от кобура. — Кажи си молитвата, Размирнико.
— Слушай, Дарнел — рече Грейди сериозно. Говореше спокойно, но вътрешно се проклинаше. Как може да е такъв глупак и да повярва, че Дарнел ще си продължи по пътя, щом откаже да стреля по него! — Ще си навлечеш само неприятности, ако застреляш невъоръжен човек. Можех просто да си остана в къщи и да не си показвам носа, но реших да докажа на теб и приятелите ти, че вече не се занимавам с насилие и няма да защитавам славата си на бърз стрелец. Приключих с всичко това. Надявах се ти да разпространиш вестта, че Размирника вече не съществува. Превърнал се е в мирен фермер със семейство, за което се грижи.
Дарнел се поколеба за малко, докато обмисляше думите на Грейди. После изражението му се ожесточи, решително вдигна пистолета и се прицели.
Все още скрита в сенките на уличката, Сторм пое дъх на пресекулки. Обичаше Грейди прекалено много, за да гледа как го застрелва някакъв подъл и безскрупулен тип. Видя как пръстът на Дарнел бавно натисна спусъка и в този миг реагира инстинктивно, подтикната от всепоглъщащата любов, която не различава добро от зло. Все пак нали точно заради нея Грейди се изправи невъоръжен срещу разбойник като Дарнел. Ако не го беше накарала да спазва онова глупаво обещание, сега нямаше да е обречен на сигурна смърт.
Решително вдигна пушката на рамо и внимателно се прицели. Опасяваше се, че дори ако извика за предупреждение, Дарнел ще има време да стреля. Макар да се здрачаваше, тя виждаше достатъчно добре своята мишена и натисна спусъка. Изстрелът отекна в ушите й и я оглуши. Заради това не чу как Дарнел стреля почти в същия миг. Грейди се приведе настрани достатъчно бързо, за да избегне куршума, който все пак отнесе едно сравнително голямо парче от ухото му. Дарнел не извади такъв късмет. Сторм се беше прицелила добре и му насоли задника с едри сачми.
Дарнел извика на умряло, пистолетът падна от ръката му и той заподскача от крак на крак като опарен. Грейди се държеше за кървящото ухо и потресен се взираше в Сторм, която пристъпи от сенките на уличката и се затича към него.
— Къде си ранен? — извика тя уплашена, че е закъсняла и Грейди сериозно е пострадал.
— Нищо ми няма — най-сетне успя да проговори той. — Какво правиш тук, по дяволите? Никога ли не изпълняваш каквото ти кажа?
— Не и ако мога да помогна — нахално отвърна Сторм. Отмести ръката му от ухото и видя, че раната наистина е незначителна. Изглеждаше съвсем цял, ако не се смята месестата част от ухото му. Тя отпра ивица от фустата си и я притисна към раната.
С крайчеца на окото Грейди забеляза, че Дарнел се пресяга за пистолета си, който бе захвърлил, когато сачмите го улучиха. Грейди протегна крака си, стъпи с ботуша върху ръката на Дарнел и я натисна в прахта. После спокойно взе оръжието му и го сложи в колана си.