Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Дарнел изпищя от болка.
— Копеле! Давай, убий ме!
— Никога няма да убия, Дарнел. Може би сега ще повярваш, че това, което ти казвам, е истина. Ще те пусна да си вървиш. Но само ако разпространиш вестта, че Размирника е сложил оръжие. Сега изчезвай, преди да си променя решението.
— По дяволите, как ще си седна на коня с тоя пълен със сачми задник? — оплака се Дарнел.
— Хич не ме интересува, само го направи, защото иначе пак ще те оставя на жена си.
Обидата засегна Дарнел и той хвърли на Сторм унищожителен поглед. Грейди сграбчи Сторм за раменете и леко я разтърси.
— По дяволите, Сторм, какво си мислиш? Що за глупост, да пристигнеш тук? Нали носиш моето дете, за бога!
— Зная — рече Сторм с удивително спокойствие, — именно затова дойдох. Внезапно осъзнах, че бащата на детето ми може да загази. Глупаво беше да се изправиш невъоръжен срещу Дарнел. Дойде ми наум, че на Дарнел хич няма да му пука дали си въоръжен, или не. Мислех само как да му попреча да те убие.
Грейди я прегърна през раменете и я поведе към улицата.
— Къде отиде жената, която не можеше да понася насилие? Всъщност го направих заради тебе. Дойдох невъоръжен, защото искрено вярвах, че мога да убедя Дарнел да си отиде мирно, и тихо.
— Сбърках, Грейди, ужасно сбърках. Нищо не може да направиш, ако насилието само те предизвика.
— Мисля, че приключих с това, скъпа. Сигурен съм, че Дарнел ще разнесе мълвата и ще ме оставят на мира. Да си вървим у дома. Ако добре си спомням, остана ни нещо да довършим.
— Ей това ти харесвам, Грейди. Никога не си оставяш работата несвършена — рече Сторм с блеснали очи.
— Когато ти си замесена в недовършената работа, скъпа, то си е чисто удоволствие. — Той вдигна вежди и се ухили толкова безсрамно, че сърцето й заби учестено. — А и винаги е приятно човек да си има работа с тебе, мила.
— Отведи ме вкъщи, Грейди — въздъхна щастливо Сторм. — Крайно време е да заживеем живота си.
Епилог
Гътри, Оклахома, 1906
— Бързо, мамо, татко каза, че номер едно ще изригне всеки момент!
Сините очи на десетгодишния Чад блестяха от възбуда, той сграбчи Сторм за ръката и я задърпа през кухненската врата.
— Чад, сложила съм сладкиш във фурната. Сега не мога да дойда. — Сторм се усмихна на спонтанния изблик на сина си.
— Това е по-важно от сладкиша, мамо — рече Чад, мятайки неистови погледи към хората, скупчени около едно от четирите високи съоръжения, издигащи се като тъмни призраци над златните поля узряло жито.
— Нека първо извадя сладкиша от фурната и ще дойда при вас — каза Сторм. — Къде е сестра ти?
— Тим я отнесе към номер едно, щом татко каза, че според сондьорите кладенецът ще бликне всеки момент. Той я носи на рамене и се надявам, че ще удържи малката лепка, та да не ни се вре в краката.
— Чад — Сторм меко го сгълча. — Така ли трябва да говориш за малката си сестричка? — Четиригодишната Аби, дребна, с гарвановочерна коса, с очарователни трапчинки, беше любимката на баща си и доста разглезена. Дори шестнадесетгодишният Тим изглеждаше покорен от нея, та с удоволствие я разхождаше в стопанството.
— Ами тя си е лепка — настоя Чад. — Влачи се навсякъде след нас с Тим като кутре.
— Все едно, да не чувам повече да я наричаш така. Тим изглежда не се дразни. Ти върви. Аз ще дойда веднага, щом извадя сладкиша от фурната.
— Побързай мамо, татко не би искал да пропуснеш първата струя… — Той се завъртя на пети и се понесе през полето.
Сторм постоя за момент, загледана след Чад. Яките му крачета бързо скъсяваха разстоянието до номер едно. После се обърна и влезе в къщата. Първородният й син бе любопитно, пламенно хлапе. Сините му очи бяха точно копие на бащините. Приличаше изцяло на баща си, с изключение на тъмночервеникавата си коса. Но докато у Грейди и Тим индианският произход не можеше да се скрие, чертите на Чад почти не напомняха за сиукските му прадеди. От друга страна, малката Аби обещаваше да се превърне в смугла, страстна красавица с лъскава черна коса и искрящи тъмни очи също като на дядо си, Суифт Блейд.
Тим беше най-големият и до такава степен приличаше на Грейди, че човек го хващаше страх. На шестнадесет години той вече беше мъж, широкоплещест, тънък в кръста, и й беше не по-малко скъп от собствените й деца. След няколко месеца щеше да замине за Мирната долина, за да постои по-дълго с баба си и дядо си, Шанън и Блейд. Тъй като един ден ранчото щеше да стане негово, Блейд предложи да го научи как се управлява то и как се отглеждат коне. Щеше да й липсва и на нея, и на Грейди, но най-много на Чад и Аби, които обожаваха големия си брат.