Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Ще правя това, което искам. Независимо от силата, която имаш върху някои, не се заблуждавай, че можеш да направляваш живота ми. Мога ли да ти напомня къде ти е мястото? — ядосаният глас на Филип ечеше навсякъде, докато Карес тихо слизаше по стълбите.
— Бих те посъветвала да си припомниш къде е твоето място — прекъсна го Доминик с напълно овладян глас.
След това и двамата спряха да говорят, тъй като видяха Карес.
— Скъпа, изглеждаш възхитително, както винаги — извика Филип с променен тон и тръгна към Карес, стигнала през това време до последното стъпало.
— Мерси, Филип — каза Карес с бегла усмивка, докато той се навеждаше над ръката й, задържайки я до устните си доста по дълго, отколкото беше учтиво.
Зад гърба й Бруно изръмжа. Това бе обичайната му реакция в присъствието на Филип.
— Моля, задръж това животно, скъпа — каза гостът с антипатия.
— Той не хапе. Изглежда просто не го интересува твоето присъствие в къщата — рече Карес, като се наведе да потупа успокояващо животното.
— Мнение, което се радвам да видя, че господарката му не споделя — отвърна Филип с усмивка и обърна гръб на кучето.
Той взе наметалото от ръката на Карес и покри раменете й с него. Ръцете му още веднъж се забавиха повече от необходимото върху тях, след това той нежно покри с качулката елегантната й фризура.
— Навън е студено, влажно и ръми. Не бих искал да настинеш.
— Оценявам твоята загриженост, Филип — каза Карес, като се отдръпна от него. — Погрижи се за вечерята на Бруно, Доминик!
Карес се обърна към жената, за да събуе от краката й пантофите с високи токове и да ги постави в копринена чанта, която да прикрепи към кръста си. След това Доминик нахлузи на краката й високи дървени налъми върху копринените чорапи, за да не се изкаля, докато измине няколкото стъпки от къщата до чакащата карета. По това време на годината улиците на Нови Орлеан приличаха на море от кал и отпадъци. Беше необходимо да се действа по този начин, когато модно облечена лейди излезе от дома си. В дома на губернатора щеше да има прислужници, които да помогнат на дамите отново да обуят високите си копринени пантофи.
Падаше гъста мъгла, когато Филип я поведе по улицата към каретата. След като влязоха в нея, той почука с бастуна си по покрива, което бе сигнал за кочияша да потегля.
Като че ли вървяха през облак; само светлината, прокрадваща се през прозорците, разсейваше мрака, който заобикаляше каретата. Имаше много малко хора по улиците и почти беше невъзможно да ги видиш през дъжда и мъглата. Те стигнаха Плас Роял и минаха през Корис дьо Гард, сградата, в която се помещаваха затвора и съда. Вратата се отвори и от галерията се изля сноп светлина, която освети калната улица. Взирайки се през прозорчето навън в дъжда, за да избегне настоятелния поглед на Филип, Карес видя висока, гъвкава фигура, която се мерна до портала. Имаше нещо в този силует, нещо познато. Тя изтри замъгленото стъкло с ръкавицата си, за да вижда по-добре. Когато мъжът излезе от галерията, светлината зад обвитата му с плащ фигура й напомни за друга, обвита с плащ фигура — човекът, който я посети в Ла Салпетриер. След това те преминаха край него и той изчезна.
Тя се облегна озадачена на тапицираната седалка. Дали не си бе изгубила ума от самотата, която я тласкаше към най-различни фантазии? От толкова време не беше мислила за него, за този неуловим странник, който промени живота й тотално.
— Какво има, скъпа? — попита загрижено Филип, усещайки, че нещо не е наред.
— Аз… мислех си, че разпознах някого, но съм сигурна, че е било само игра на светлината. — Карес довърши изречението с твърд тон, решена да не се поддава на глупави фантазии.
— В такава нощ не би било възможно да разпознаеш, когото и да било — говореше Филип, докато мъглата още веднъж обви каретата. — Само Соланж може да принуди хората да напуснат огнищата си в такова време.
— Те се страхуват да не дойдат. Властта й в колонията расте непрекъснато. Чух, че никой плантатор не може да натовари кораб и да изнесе нещо, без да й плати такса. Същото се отнасяло и за вноса — сподели Карес.
— Колонията винаги е била корумпирана, но да си остане между нас, корупцията достигна нови размери под ръководството на Соланж и на губернатора. Той, разбира се, прави това, което иска тя. Маркизата ще превърне живота му в ад, ако не я слуша. Семейството й има връзки във Версай, най-високите, които някой може да си представи — каза той, а ръката му стискаше сребърната дръжка на бастуна. — Никога не се карай с нея, скъпа! Обръщам ти внимание на това. Тя не е враг, с който можеш да се справиш.