Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Обединявайки Египет и Индия — отбеляза Грей.
— Свързвайки линия на древно познание — каза Рейчъл и се размърда пред собствения си лаптоп. Не вдигна очи, потънала в проучването си, само разкърши схванатия си гръб.
На Грей гледката му хареса.
Тя като че ли забеляза погледа му и без да обръща глава, само го стрелна с очи. Той се смути и отклони поглед.
— Той… Александър дори издирил индийски учени и дълго разговарял с тях на философски теми. Интересувал се от новите науки, което е разбираемо, защото го бил обучавал не друг, а самият Аристотел.
— Но починал без време — продължи Кат. — Умрял през 323 — та преди Христа. Във Вавилон. При тайнствени обстоятелства. Някои казват, че е починал от естествена смърт, други обаче смятат, че е бил отровен или се е заразил с чума.
— Казват също — добави Вигор, — че на смъртното си ложе в царския дворец във Вавилон не откъсвал очи от прословутите Висящи градини, кула със скулптирани тераси, градини и водопади. Друго от Седемте чудеса на древния свят.
— Значи животът му е започнал с разрушението на едно и е свършил в близост до друго.
— Може значението на този факт да е просто алегорично — призна Вигор и се почеса по брадата. — Но животът на Александър наистина изглежда странно обвързан със Седемте чудеса. Дори и първото описание на Седемте чудеса е направено от един александрийски библиотекар, Калимах, през трети век преди Христа. Исполинската бронзова статуя от Родос, друго от чудесата, високият колкото десететажна сграда Колос до пристанището на острова с факла в ръка, също като вашата Статуя на свободата, всъщност изобразявал Александър Велики. После, статуята на Зевс в Олимпия, внушителна скулптура от злато и мрамор. Според твърденията на самия Александър фигурата изобразявала баща му. Освен това няма съмнение, че Александър е бил при пирамидите в Гиза. Прекарал е цяло десетилетие в Египет. Така че животът му, изглежда, е свързан с всички тези шедьоври на древния свят.
— Това може ли да е от значение? — попита Грей. Вигор сви рамене.
— Не мога да кажа. Но самата Александрия някога е била ’ Дом на друго от Седемте чудеса, последното построено, макар вече да го няма. Александрийският фар. Той се издигал на тесен нос в залива на града и го разделял на две половини Представлявал кула на три нива от варовикови блокове, спое-ени с разтопено олово. Бил е по-висок от вашата Статуя на свободата, приблизително колкото съвременна четиридесететажна сграда. На върха му горял огън, усилван от златно огледало. Светлината му служела като ориентир за корабите от цели петдесет километра. Дори съвременната дума за фар в много от основните езици произлиза от него. В древна Александрия са го наричали „Pharos“. На френски е „phare“. На испански и италиански — „faro“.
— И какво общо има това с гроба на Александър, който търсим?
— Бяхме насочени към Александрия — каза Вигор. — И търсим отпратки, оставени от древно общество на магове. Не мога да се отърва от мисълта, че фарът, този блестящ символ на пътеводна светлина, би бил от значение за въпросните магове. А има и една легенда във връзка с Александрийския фар — че златната му светлина била толкова силна, че можела да подпалва кораби от разстояние. Може би това е намек за някакъв неизвестен източник на енергия.
Вигор въздъхна, поклати глава и добави:
— Но как се връзва всичко това — не знам.
Грей оценяваше по достойнство интелекта на монсеньора, но му трябваше по-конкретна информация, нещо, към което да се насочат в Александрия.
— Тогава да се захванем направо със сърцето на загадката. Александър е умрял във Вавилон. Какво е станало след това?
Отговори му Кат, наведена над лаптопа си. Плъзна пръст по списък, който си беше съставила.
— Има много исторически отпратки за процесията, пренесла тялото му от Вавилон в Александрия. След като го погребали в Александрия, гробницата му се превърнала в светилище, което гостуващите високопоставени особи задължително посещавали. Включително Юлий Цезар и император Калигула.
— По онова време — добави Вигор — градът бил управляван от един от бившите генерали на Александър, Птолемей, и неговите наследници. Те построили Александрийската библиотека, превърнали града в основен център на интелектуални и философски проучвания и привлекли учени от целия познат свят.
— А какво е станало с гробницата?
— Точно това е интересното — каза Кат. — Предполага се, че гробницата е представлявала масивен саркофаг, направен от злато. Но според други хроники, включително и на основния хронист от онова време — Страбон, — гробницата е била направена от стъкло.