Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Какво е условието ви?
Погледът й потъна в скута, ръцете й се отпуснаха смирено.
— След вашата реч двамата със съпруга ми почти се бяхме прибрали, когато… — Тя преглътна, лицето й се изкриви в гримаса. — Почти се бяхме прибрали у дома, когато ни нападна чудовище. Дори не го видях да се приближава до нас. Държах съпруга си под ръка. Видях блясък на стомана. — От гърлото й се откъсна стон. Ричард с усилие се удържа на мястото си. — Вътрешностите на съпруга ми се разпиляха в краката ми. — Тя потисна плача си. — Ножът, който го уби, остави на ръката ми три бразди.
— Дукесо, разбирам, не е необходимо да…
Тя вдигна трепереща ръка, за да го накара да замълчи и да довърши мисълта си. Издърпа нагоре ръкава си и му показа три прореза над лакътя. Ричард разпозна следите от нож на сбърз. Никога не бе изпитвал по-силно желание да развие лечителските си способности. Бе готов на всичко, стига да можеше да премахне червените белези от ръката й.
Тя свали ръкава си, сякаш прочела притеснението в погледа му.
— Няма нищо. Още няколко дни и няма да личи. — Тя се потупа по гърдите. — Но онова, което ми причиниха тук, няма да зарасне никога. Съпругът ми бе майстор на меча, но шансовете му срещу онези същества не бяха по-големи от моите. Никога няма да забравя усещането за топлата му кръв по тялото си. Трябва да призная, че не престанах да рева неудържимо, докато не свалих онази рокля от себе си и не измих кръвта от тялото си. От страх, че ще се събудя и ще си помисля, че отново съм в онази рокля, вече спя без дрехи.
На Ричард му се прииска да не беше използвала думи, които предизвикват такива ярки картини в съзнанието му. Захласна се по плавното повдигане и отпускане на копринената й рокля. Насила отпи глътка чай, но най-неочаквано се оказа допрял устни до отпечатъка, оставен върху ръба на чашата. Избърса струйка пот, стичаща се зад ухото му.
— Говорехте за условие?
— Простете, Господарю Рал. Исках да разберете страха ми, за да се отнесете с внимание към условието ми. Бях толкова изплашена.
Тя обви с ръце тялото си, роклята се вгъна навътре между гърдите й.
Ричард сведе поглед към подноса и се почеса по челото.
— Разбирам. Условието?
Тя събра кураж.
— Ще ви предоставя Келтон, ако ми предложите лична закрила.
Ричард вдигна поглед.
— Какво?
— Нали вие убихте онези същества пред Двореца. Говори се, че никой освен вас не може да се справи с тях. Тези чудовища ме ужасяват. Ако застана на ваша страна, Орденът може да ги изправи срещу мен. Ако ми позволите да се възползвам от вашата лична закрила, докато опасността отмине, Келтон е ваш.
Ричард се наклони напред.
— Просто искате да се чувствате в безопасност?
Тя кимна и леко трепна, сякаш страхувайки се, че при следващите й думи Господарят Рал ще я обезглави: — Искам стая близо до вашата, за да може, ако изпищя, да сте достатъчно близо до мен, за да ми се притечете на помощ.
— И…
Тя най-накрая събра смелост да го погледне в очите.
— И… нищо повече. Това е условието ми.
Ричард се изсмя. Болката отпусна гърдите му.
— Искате само да бъдете защитена така, както ме защитават моите стражи? Дукесо, това не е условие, това е вик за помощ. Напълно резонно и обосновано желание за закрила от безжалостните ни врагове. Имате го. — Той посочи с ръка. — Отседнал съм в стаите за гости отвъд този коридор. Всичките са празни. Като наш съюзник вие сте уважаван гост и имате право на избор. Можете да вземете стаята точно до моята, ако така ще се чувствате по-сигурна.
В сравнение с бляскавата усмивка, от която цялото й лице засия, до момента тя сякаш изобщо не се бе усмихвала. Скръсти ръце на гърдите си. Въздъхна дълбоко, сякаш освободила се от огромен, непосилно тежък товар.
— О, Господарю Рал, благодаря ви.
Ричард отметна кичур коса от челото си.
— Утре рано сутринта за Келтон заминава делегация, ескортирана от нашите войници. Вашите сили ще трябва да се предадат на Д’Хара.
— Да се предадат на… да, разбира се. Утре. Лично ще напиша писмо, което ще трябва да бъде предадено на всички официални лица. Келтон не е далеч от Д’Хара. — Тя се поклони, тъмните й къдрици паднаха пред порозовелите й бузи. — За нас е чест да сме първите присъединили се. Цял Келтон ще се бори за свободата.
Ричард също въздъхна дълбоко.
— Благодаря ви, дукесо… или може би трябва да ви наричам Кралица Лумхолц?
Тя се облегна назад с ръце върху страничните облегалки и отпусна китки.
— Нито едното, нито другото. — Единият й крак се преметна връз другия. — Наричайте ме Катрин, Господарю Рал.