Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— В такъв случай, Катрин, наричайте ме Ричард. Честно да си кажа, започва да ми писва всеки да ме нарича… — Загледан в очите й, той забрави какво се канеше да каже.
Със закачлива усмивка тя се наведе напред и едната й гърда се плъзна по края на масата. Ричард осъзна, че седи на ръба на стола си и гледа в захлас как тя навива на пръста си кичур черна коса. За пореден път се съсредоточи върху подноса с храна пред себе си и се опита да обуздае блуждаещите си очи.
— Добре тогава, нека да е Ричард. — Тя се изкикоти — съвсем не по момичешки, а едновременно дрезгаво и по женски, съвсем не като дама. Той задържа дъха си, за да не въздъхне шумно. — Не знам дали ще мога да свикна да се обръщам към толкова високопоставен човек като владетеля на Д’Хара тъй интимно.
Ричард се усмихна.
— Може би е въпрос на практика, Катрин.
— Да, на практика — задъхано каза тя. Изведнъж се изчерви. — Ето, пак се почва. Тези болезнено прекрасни сиви очи карат всяка жена да забрави себе си. Май ще е най-добре да ви оставя да си довършите вечерята, преди да е изстинала съвсем. — Погледът й зашари по подноса между тях. — Изглежда вкусно.
Ричард скочи.
— Нека поръчам да донесат вечеря и за вас!
Тя се дръпна от масата и отново отпусна рамене на облегалката на стола.
— Не, не мога да си го позволя. Вие сте зает човек, пък и вече проявихте достатъчно любезност.
— Не, не съм зает. Просто исках да хапна преди лягане. Можете поне да ми правите компания и да споделите с мен вечерята? И без друго е повече, отколкото мога да изям — ще се похаби.
Тя за пореден път се приближи до него и се притисна до масата.
— Ами наистина изглежда съблазнително… и ако няма да го ядете всичкото… може би мога да хапна малко…
Ричард грейна.
— Какво да ви предложа? Яхния, подправени яйца, ориз, агнешко?
При споменаването на агнешкото тя измърка от удоволствие. Ричард бутна към нея бялата чиния със златна ивица отстрани. Нямаше никакво намерение да опитва агнешкото. Откакто в него се бе пробудила дарбата, не можеше да яде месо. Явно имаше връзка с нея или пък беше както твърдяха Сестрите: магията трябва да поддържа равновесието. Вероятно не можеше да яде месо, защото като магьосник-воин трябваше да балансира убийствата, които му се налагаше да извършва понякога.
Ричард предложи на дукесата вилица и нож. Тя се усмихна, поклати глава и взе с пръсти агнешката пържола.
— Келтонците имат една приказка: ако нещо е добро, не бива да допускаш между теб и него да застава каквото и да е.
— Тогава се надявам наистина да е добро — чу се да казва Ричард. За пръв път от много дни насам не се чувстваше самотен.
Без да сваля кафявите си очи от неговите, тя подпря лакти в масата и отхапа мъничка хапка. Ричард чакаше замаян.
— Е… добро ли е?
Вместо отговор тя извъртя очи и затвори клепачи, повдигна рамене и простена от възторг. След миг отново го погледна и палещата връзка помежду им се възстанови. Устата й обгърна парчето месо, безупречно белите й зъби отхапаха сочна хапка. Устните й блеснаха. Той си помисли, че никога не е виждал някой да дъвче толкова бавно.
Ричард раздели на две парчето хляб и й подаде онази половина, на която имаше повече масло. Отчупи си коричка и я потопи в сметаната, с която бе залян оризът. Ръката застина пред устата му, докато дукесата облизваше с провлачено движение на езика маслото от хляба и пак измърка от удоволствие.
— Обожавам това меко и хлъзгаво усещане по езика си — почти прошепна тя. Отпусна лъскавите си от мазнината пръсти и парчето хляб тупна на подноса.
Зъбите й се впиваха около кокала на агнешката пържола, а очите й не слизаха от очите на Ричард. Започна да оголва кокала със засмукване и отхапване. Хапката на Ричард чакаше пред устата му.
Езикът на Катрин се плъзна по устните й.
— Най-вкусното, което някога съм опитвала.
Ричард осъзна, че между пръстите му няма нищо. Помисли си, че сигурно го е лапнал, но миг след това видя бяло петно сметана върху подноса си.
Тя взе едно яйце от купата, притисна червените си устни в него и отхапа половината.
— Ммм, превъзходно. — Допря гладката обла повърхност на другата половина от яйцето до устните му. — Ето, опитай.
Копринено гладката повърхност имаше мек вкус на приятни подправки и се дъвчеше плавно и гъвкаво. Тя напъха цялото парче в устата му с един пръст. Ричард трябваше да избира — или да се задуши, или да дъвче. Избра да дъвче.
Очите й се отлепиха от неговите и огледаха подноса.
— Я да видим какво има тук? О, Ричард, не ми казвай, че това е… — Тя завъртя показалеца и средния си пръст от вътрешната страна на купата с крушите. Облиза гъстия бял сос от показалеца си и остави онзи от средния й пръст да потече надолу към китката. — О, да. О, Ричард, това е невероятно. Опитай.