Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
При споменаването на това име Ричард като че видя страх в очите й, но блясъкът изчезна толкова светкавично, че не можеше да е сигурен.
— Аз съм тази, Господарю Рал, която трябва да моли за прошка. Беше непростимо от моя страна да ви прекъсвам пред всички тези хора в залата.
Ричард поклати глава:
— Вие просто се опитвахте да ме предупредите за онзи човек. И както се оказва, сте била права. Де да ви бях послушал!
— Не биваше да изразявам мнението си по подобен начин. — На лицето й блесна свенлива усмивка. — Само най-галантният сред джентълмените би твърдял, че не е така.
Когато чу, че го наричат галантен, Ричард се изчерви. Сърцето му биеше толкова силно, че се уплаши тя да не види как пулсират вените на врата му. Нещо го караше да си представя как отмества с устни падналия пред изящното й ухо кичур коса. Беше почти болезнено да отлепи погледа си от нея.
В дъното на съзнанието му немощен глас се опита да го предупреди, но бе потопен в буйното течение на реката от чувства, която заля цялото му тяло. С една ръка той грабна стола до своя, който беше съвсем същият, завъртя го пред масата и й го поднесе да седне.
— Толкова сте мил — заекна дукесата. — Простете, моля ви, че гласът ми трепери. Прекарах няколко ужасни дни. — Тя пристъпи напред към стола и очите им отново се срещнаха. — Просто съм малко нервна, никога досега не съм била в компанията на толкова високопоставена личност като вас, Господарю Рал.
Ричард примигна, не можеше да отмести поглед от очите й, колкото и да се опитваше.
— Аз съм обикновен горски водач, попаднал далеч от дома си.
Тя се засмя — копринено мек звук, който превърна стаята в уютно и прекрасно място.
— Вие сте Търсачът. Вие сте владетелят на Д’Хара. — Изразът на лицето й се промени от ведрост към преклонение. — Вие сте онзи, който един ден може да управлява света.
Ричард отвърна с вдигане на рамене.
— Не искам да управлявам никого и нищо, просто… — Помисли си, че сигурно звучи като глупак. — Защо не седнете, скъпа госпожо?
Усмивката се върна на устните й — лъчиста, топла и изпълнена с толкова нежен чар, че Ричард установи, че не може да помръдне. Усети сладкия й дъх до лицето си.
Тя отмести поглед.
— Прощавайте за искреността ми, Господарю Рал, но трябва да ви призная, че очите ви изпълват жените с непреодолим копнеж. Сигурна съм, че сте разбили сърцето на всяка от присъстващите в заседателната зала. Кралицата на Галеа е невероятно щастлива жена.
Ричард сбърчи чело.
— Кой?
— Кралицата на Галеа. Вашата бъдеща съпруга. Завиждам й.
Той извърна поглед, а тя се настани на ръба на предложения й стол.
— Дукесо, толкова съжалявам за смъртта на съпруга ви.
Тя извърна глава.
— Благодаря ви, Господарю Рал, но не се притеснявайте за мен. Не скърбя безутешно за него. Не ме разбирайте погрешно, никога не съм искала да му се случи нещо лошо, но…
Кръвта на Ричард кипна.
— Да не би да ви е сторил нещо?
Тя отново извърна глава и сви рамене смутено. Ричард едва устоя на порива да я прегърне и утеши.
— Дукът имаше жесток характер. — Изящните й пръсти погладиха лъскавата гладка повърхност на хермелинената й рокля. — Но не беше чак толкова ужасно, колкото може да прозвучи. Не ми се налагаше да го виждам често. През по-голямата част от времето той беше в едно или друго легло.
Ричард зяпна:
— Той ви е пренебрегвал заради други жени?
Неохотното й кимване потвърди предположението му.
— Сватбата беше уговорена — обясни тя. — Макар да бе с благородническа кръв, за него това бе издигане в йерархията. Като се ожени за мен, спечели титлата си.
— А вие какво спечелихте?
Тя вдигна поглед и къдравите кичури коса, обрамчващи лицето й, се залюляха.
— Баща ми спечели безжалостен зет, който да ръководи семейните дела, и в същото време се отърва от безполезната си дъщеря.
Ричард едва не скочи от стола.
— Не говорете така за себе си. Само да знаех, щях да се постарая дукът да получи добър урок… — Той се отпусна. — Простете дързостта ми, дукесо.
Езикът й небрежно навлажни крайчетата на устата й.
— Ако ви познавах, когато ме удряше, вероятно щях да събера смелост да ви помоля за закрила.
Удрял я е? Ричард копнееше да е бил наблизо, да е могъл да направи нещо за нея.
— Защо не го напуснахте? Защо търпяхте това?
Очите й потърсиха огъня в камината.
— Не можех. Аз съм дъщеря на брата на Кралицата. Разводите на такова високо ниво не са позволени. — Тя изведнъж пламна и се усмихна смутено: — Но какво ви занимавам с незначителните си проблеми! Простете, Господарю Рал. Хората ги сполетяват толкова по-страшни беди от неверен съпруг с тежка ръка. Не мога да кажа, че съм нещастна. Имам задължения към народа си, които ме ангажират достатъчно. Мога ли да ви помоля за глътка чай? Гърлото ми пресъхна от притеснение, докато си мислех, че вие… — Бузите й отново пламнаха. — Докато си мислех, че ще ми отсечете главата, задето си позволявам да ви безпокоя въпреки изричната ви заповед.